1704 резултата
Иля ме погледна учудено над главата на Семьон и поклати неодобрително глава. Знам какво щеше да ми каже, ако можеше да го направи и ако бяхме насаме. Че момчето е младо, че това е жестоко, че не бива така. Но Иля е Светъл – до мозъка на костите си. А аз съм Универсална – и не мога да вярвам в доброт ...
 
–Това е Сарти. Джудзепе Сарти. Той ми е сътрудник – каза Антъни, представяйки слабия, светлокос мъж до себе си на другите присъстващи.
Росариа се наведе свойски към него и прошепна до ухото му:
–Не знаех, че си падаш по мъже, скъпи!
Мъжът се усмихна криво и я хвана здраво за лакътя. Устните му едва ...
  64  12 
Саксията със цвете на перваза
е стройна като гръцка ваза.
Олющената маса по средата
е литнала под черен флаг фрегата.
А скърцащият стар диван ...
  14 
Така и не успя да отвори профила на Cassandra, защото пристигнаха няколко от колегите ѝ и трябваше да се захваща с работата си – дълъг списък за въвеждане, с безброй данни в него, който трябваше да нанесе внимателно. Пропъди мислите си за Тони и се съсредоточи.
Дори не усети как е станало време за о ...
  117  19 
– Анушка, нашата Анушка! От Садовая! Тя е виновна… Купила от бакалницата олио и да вземе да строши шишето в турникета! Цялата пола си оля … Че като взе да пустосва! Пък той, клетникът, се подхлъзнал, значи, и право на релсите…
Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“
Свят Гама,Ухан, пролетта на 2020
...
  20 
Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...
  27 
Пръстите на Павел барабаняха нервно по кухненския плот.
–Как така ще ме напускаш? И къде ще отидеш? Ще се върнеш при родителите си? Как изобщо ще си плащаш наема с твоята мизерна заплата? – в очите на Павел имаше насмешка – И кой изобщо ще ти обърне внимание, а? Ти си… о, Боже! По-странен човек от т ...
  121  20 
–Защо каза, че си страхливец, Тони?
Седяха на малка веранда, само на няколко десетки метра от океана и хапваха бургери, които преди това мъжът приготви сам. Дори не ѝ позволи да му помогне. Държеше да свърши всичко сам – както каза – нормално било, щом я покани на вечеря, той да я приготви, като дом ...
  146  19 
Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни ...
  24 
–Пушиш ли? Вече не е модерно! Има толкова други по-екзотични зависимости. Сигурна съм, че можеш да си ги позволиш!
Той се засмя. Кратко. Сухо. Приличаше повече на прочистване на гърлото.
–Приеми го като форма на мълчалив протест – очите им се срещнаха и тя, без да знаеш защо, му повярва – Да, един м ...
  148  16 
Каси гледаше океана. Вълните се плискаха в брега, докосваха дюните и се връщаха обратно, за да се плъзнат пак към него. Вечно движение. Сила и покорство. Отдаване и покоряване. Беше хипнотизиращо. Поне океанът си беше същият. Годините не означавах нищо за него. Поне не и човешките години. Един дребе ...
  244  25 
В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...
  48 
„Пък моето момче си мисли, че има два вида огън! Единият – добър, на свещта, на газовата печка… Другият – лош, той правел пожарите…“ Въздъхна, запали цигара и с нежелание се откъсна от витрината. „А то, огънят си е един и същ – нито добър, нито лош. Такъв е, какъвто го измайсторим ние.“
Никола Кесар ...
  33 
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
  58 
Интригата е силата на слабия.
Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум
и изключва талант. ...
  36 
Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
  83 
Омайна лунна нощ е,
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен ...
  50 
Здравейте. Казвам се Данаил и хобито ми е да пиша авторски приказки в стил Братя Грим. Ако решите може да ме подкрепите като гласувате, коментирате и последвате. Така ще имам муза за още интересни приказки. В момента имам 6 авторски приказки и ще ги качвам през определен интервал. Приятно четене :)
...
  76 
Вървя в снега – принцеса ледена
с корона от лъчи студени.
Хадес, в наши дни
– Са-са-само п-п-пет минути! – игуанодонът пазач беше проснал единайсетметровото си тяло в краката на Персефина и пълзеше отчаяно между оглозганите кости, струпани на купчинки из покоите на венценосната. – Н-н-нямаше ме с-с- ...
  35 
Аз няма вече никога да плача –
небето натежало ще се пукне,
ще се продъни звездната погача
и над Света ще рукнат черни ручеи.
Остров Пенанг, свят Алфа, преди около 65 милиона години ...
  42 
Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието – за Бога това е волята.
Каза: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“ и тозчаз словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства – по доли ...
  34 
От другата страна на вратата се дочу едва доловим звук от тромпет. Седемте тихи ноти се разнесоха сякаш от далеч, като безплътна сянка на сребърен дух, ако, разбира се, сенките биха могли да бъдат изградени от звук.
Филип Хосе Фаримър „Създателят на вселени“
Във всяка райска градинка се крие по няко ...
  47 
С последни усилия астронавтът успя да придърпа ръчката на люка в необходимата посока, така че той леко поддаде, не и без помощта на тежестта от собственото му тяло. След известно време окончателно успя да го отвори и пневматиката с глухо съскане оповести приземяването на спасителната капсула върху т ...
  119 
И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще г ...
  40 
- … И ето – започва поредната пресконференция на Националния обезопасителен щаб. Да видим какви изменения има от предната пресконференция, проведена цял час назад…
- Думата има фелдфебел професор фелшер на науките Мутрафчийски…
- Положението се влошава… Тая заран врачката ми отвори третото око и сма ...
  96 
Нова зора разцъфна над стръмните скали на Норден. Склоновете на високите планини, заобикалящи прорезите на фиордите, все още бяха покрити със сняг, въпреки настъпващата пролет, и блестяха като поръсени с диаманти. Долу в равнините първите признаци на зеленина започваха да се подават от земята – крех ...
  78 
Пясъкът беше топъл, ухаеше на море и небе, меко и леко поглъщаше седалището му. Отпусна се. Приятно…
Но, разбира се – знаеше, че не е за дълго. Трябваше да е внимателен, да се взира в далечината – там нейде, дето беше изтокът, да очаква първия слънчев лъч…
В което беше смисълът на цялото пътуване и ...
  87  11 
А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините.
Евангелие от Марка, 13:14
И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще напр ...
  47 
Положú ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ú са стрели огнени; тя е пламък много силен.
Книга Песен на песните, Библията
Наближаваше полунощ, когато архангелът и Мирабела се появиха в малката стаичка на ...
  55 
Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! ...
  87 
Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ...
  46 
Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се ...
  46 
Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...
  60 
– Смятаме – продължи Дрейтън,– че всички, които боравят с предаване на материя, безпогрешно знаят как се прави това. А никой не може да каже колко са изпратените, които после са се върнали в станциите си неправилно приети.
Клифърд Саймък „Резерватът на таласъмите“
Но най-много ги смая меката разсеян ...
  45 
Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив отгоре, което се налагало от особения обряд извършван в него. Римският историк Светоний Транквил разказва: „Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до ...
  58 
Бергамот – цитрусов плод, разпространен в областите Калабрия и Ломбардия, Италия. Според някои легенди името му идва от град Бергамо, където за първи път се е продавало извлеченото от плода масло. От есенцията се прави чаят "Ърл Грей". Бергамотовото масло е основна съставка в много парфюми. Използва ...
  56 
50.
Свечеряваше се. Залязващото слънце обгръщаше покривите на бунгалата с дантелени виолетови воали и им придаваше вид на тръпнещи от вълнение млади жени, застанали под венчило. Нападалите по тротоарите разноцветни листа бяха като рози, хвърлени пред брачния олтар, а тихият напев на вятъра – като св ...
  35 
48.
Баща, любовник, а сега и брат. Брат, роден от светлината също като нея, но много по-силен. Брат, към който изпитваше неимоверно възхищение.
Той не се впусна в подробни обяснения на случилото се пред останалите, както пред нея, Ерик и Ханк. Дали защото сметна, че не е важно, или просто защото ням ...
  46 
45.
Намираше се на огромно поле, подобно на необятните низини на Колорадо. Беше черно и посипано с пепел, като след пожар. Невероятна, почти задушаваща мощ изпълваше гърдите му. Антъни сведе поглед надолу и видя, вместо своето тяло, тялото на Приятеля.
Туловището му бе великанско – с гигантска гръд, ...
  44 
Беше късно след обед и слабото пролетно слънце започваше да клони към залез. Седем кораба току що бяха навлезли във фиорда. Само един от тях измени курса си и се отправи към Вдовишкия остров под черно знаме. Останалите се приготвиха да влязат в пристанището. Радостното оживление бе дало място на нап ...
  104  11 
Предложения
: ??:??