2 743 резултата
Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...
  28 
Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
  34 
Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
  52 
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
  44 
.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
  45 
След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
  54 
Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...
  81 
разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
  35 
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
  85 
–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...
  82 
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
  139 
Разказът е преведен от самия автор.
Аз седях на пейката в парка, бавно затягайки се с цигарата. Слънцето отдавна се бе скрило зад хоризонта, оставяйки небето в багрови тонове. Въздухът бе прохладен, и лек ветрец играеше с падналите листа, отнасяйки ги надалеч. Хората вече почти се бяха разотишли и п ...
  106 
Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
  215  20 
Разказът е преведен на български от самия автор!
Анотация
В "Дневникът на Ерик Халм" пред вас се разгръща мрачна и зловеща история, разказваща за живота в диктаторската страна Гравия. Под жестоката тирания на диктатора Лоран хората са принудени да живеят в постоянен страх и страдание. Главният герой ...
  88 
Този разказ е оригинален и преведен от самия автор.
Глава 1: "Нощен гост"
Нощта в селото беше толкова тъмна, че изглеждаше, сякаш самият мрак се бе сгъстил до осезаема плътност. Мъглата се стелеше по земята, скривайки очертанията на старите колиби, скърцащите огради и обраслите пътеки. В тази тишина ...
  100 
"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...
  112 
Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...
  292 
През 1952 година, в сърцето на Москва, на улица Лубянка, се криеше един от най-засекретените отдели на НКВД — Отделът за изучаване на свръхестествени явления. Този отдел не фигурираше в официалните документи и съществуването му бе известно само на малцина избрани.
Анна Петровна Белова беше млада, но ...
  124 
Планетата Фарс бе заветната цел в мисията на Правителството, като в прякото подчинение на МИЩ, екипажа на "Ерекция" се стараеше да оправдае доверието, което им бе дадено. В лицето на Войводов, всички намираха достолепен вожд, който мъдро и смело ще ги поведе по неведомите пътища на тази все още непо ...
  108 
Някога преди началото на това начинание, от което бяха минали повече от два месеца, Пелинова се подготвяше усърдно в симулаторите, за които Министерството на Извънземното Щастие (МИЩ) бе платило на БАН и няколко независими научно-изследователски компании, една камара пари. "Пари, с които правителств ...
  144 
В студената зимна вечер на 1937 година, когато Москва беше покрита със сняг, младият офицер на НКВД на име Петър Смирнов се отправи към сградата, скрита в самото сърце на столицата. Сивата, неприметна сграда, до която достъп имаха само избрани, служеше като щаб-квартира на секретния отдел на НКВД, и ...
  227 
Разказа е преведен от самия автор.
Никита растеше в малко селце, изгубено сред безкрайните полета и гори. Местните жители живееха прост, но тежък живот, където работата на земята заемаше по-голямата част от времето и силите им. Неговите родители изглеждаха погълнати само от това. Техният син беше за ...
  122 
Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.
- Обектът е в покой… - продължи изкуственият надзирател и кацна на масата до леглото му.
В този момент стотици хиляди светлинни сигнала преминаха през пространството съ ...
  115 
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
  155 
Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.
Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровен ...
  163 
Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...
  111 
Горг чу лекия шум, усети зефира от полъха на ангелските крила и разбра, че пак има височайше посещение.
Стените, вратите, прозорците тук бяха условни. Виждаха ги и използваха само душите, попаднали в Рая. Ангелите просто ги пренебрегваха. Видимо материалното стоеше доста надолу в организацията на се ...
  154 
Разказа е преведен от руски език от самия автор.
Глава 1: Леший
Пролог
Светът се променя. От векове на мрак и легенди към епохата на технологиите и светлината е дошло времето, когато древните същества от приказките и легендите все още съществуват, но са се научили да се крият в сенките на дигиталния ...
  160 
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
  122 
Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.
Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния ф ...
  147 
Ехо цяла седмица чакаше този дъжд, защото остана съвсем без никакви цветове, а бе започнала да тъче нова постеля и щом първите капки се откъснаха от пътуващите днес на север меки, светлосиви облаци, нарами цветоуловителя и забърза към реката.
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
  145 
Иван закуси нормално – солидно, вкусно, полезно хапване. Да държи сито до обяд. Когато отново смяташе да напълни стомаха с нещо хем даващо сили, хем наслада. И вечерта – трето зареждане на организма. Не толкова сито, но също така много, много вкусно.
Закуската беше лека – пастет от гъсечици, пюре от ...
  190  12 
Президентът свика поредното извънредно редовно съвещание. Не отиваше на добре войната – даже той го разбираше. Най-вече по физиономиите и заобиколните слова на съветниците. Отдавна беше в политиката и знаеше – колкото повече закъсва човек, толкова по-велеречив е. Особено политиците и военните. А съв ...
  195 
„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
  127 
Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
  147 
Изкуственият интелект имаше натоварен ден. Проблеми из цялата вселена, проблеми с безпомощните същества, населяващи я, проблеми заради тях и от тях…
За десети от секундата Изкуственият интелект сравняваше параметрите на отделните двукраки бозайници, намираше успоредните им черти, откриваше сходните, ...
  206 
С появяването на космическия кораб, отекна силен гръм, разтърсил околните голи скали и раздвижил пясъчната пустиня под тях - корпусът му потрепери няколко пъти и със заглъхването му остана неподвижен като призрачен силует насред покрилата го тъмнина.
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
  114 
Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...
  224 
– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, ...
  121 
3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...
  214 
Предложения
: ??:??