1609 резултата
Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.

Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
  30 
Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
  19 
По идея на генек (Георги Коновски). :)
Благодаря, Георги, за вдъхновението. Надявам се да се получи интересна история. Приятно четене на всички!
1.
Имаше нужда да се разсее от непрестанните си ангажименти. Ако преди едно хилядолетие някой му беше казал, че ще му писне да измисля мъчения и да наблюда ...
  74  10 
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
  25 
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
  77 
Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
  39 
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
  51 
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
  193  22 
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
  80  18 
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
  35 
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
  17 
Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
  13 
Семейство Ланс живее в голяма къща край '' Езерото на желанията ''. Името на фантастичното езеро произлиза , когато Дей (създателят на фамилия Ланс) пише писма за своята съпруга, която е в кома 2 години. Готовите писма той пуска в езерото, за да чуе Всевишния молбите му. Жената се събужда по някакво ...
  55 
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
  24 
Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
  29 
Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе о ...
  55 
Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
  45 
Президентът пожела да присъства, на заключителното спешно заседание в Пентагона. След като членовете на щаба се събраха в заседателната зала, генерал Страйк се изправи:
- Господа, имаме последните доклади, изпратени от съвместното командване в Италия. Заплахата е ликвидирана. За съжаление, се наложи ...
  58  11 
ГЛАВА 5
РАВРЪЗКАТА
17.05.2017/ 05.45 часа местно време
Рим
Съобщението изпратено от „Сбъдната Мечта“, силно стресира дежурните служители във ведомствата, където бе получено и осъзнавайки значението и сложността на ситуацията на кораба, то бе препратено към висшето началство в Рим, с гриф „Спешно!“ и ...
  25 
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
  81  13 
Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече може ...
  91 
ГЛАВА 4
КОЩМАРНА НОЩ
16.06.2017 / 21.00 местно време
Круизен лайнер „Сбъдната мечта“
Капитан Гайд влезе задъхан в контролната зала. Степан го погледна за секунда и посочи с ръка екраните наредени околвръст. На всякъде картината бе една и съща – пасажери и обслужващ персонал бягаха по палубите и кори ...
  23 
-Не се ли страхуваш от мен? – въпросът се материализира в ума ѝ.
Приличаше на говорене, но не съвсем. Беше като вдишването, някак естествено. Просто изречението изведнъж стана част от ума ѝ. Сякаш бе неин, личен въпрос. Но не тя го беше измислила.
-Не – отвърна Хоуп – Не се страхувам.
-Това е странн ...
  100  12 
Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване д ...
  57 
ГЛАВА 3
СЪЩНОСТТА НА ЗЛОТО
15.06.2017/ Щата Уисконсин USA
Едмонд затвори книгата с текстове на стари антични автори и разтърка уморено очи. Цяла нощ, бе търсил източници за същността на емпузиите. Темата бе широко застъпена в дипломната работа, която подготвяше от шест месеца и с която смяташе да си ...
  30 
ГЛАВА 2 ДРЕВНОТО ЗЛО СЕ ЗАВРЪЩА
15 юни 2017 / 2000 местно време
Яхта „Гордънс Прайд“
„Гордънс Прайд“ остана на дрейф през следващите осем часа. Капитан Петерсон изчакваше уговореното време за тръгване към Суз. Сър Гордън излезе на външната палуба на яхтата, където завари приятелите си да скучаят с п ...
  64 
Вместо предговор
Денят се очертаваше студен и мрачен. Ситен дъжд бръскаше по опустялата Агора и улиците водещи към нея. Хората се бяха прибрали по домовете си и само пушекът от огнищата показваше, че в старият полис Атина животът продължава.
Аристотел погледна към своите ученици, насядали в кръг в с ...
  55 
Попаднах на този полуизгорял лист от някакъв дневник, за който професорът ми каза, че е намерил при археологични находки преди двадесет години. По това време група учени от Марсианския университет по археология и антропология разкопавали някакви руини на Земята, в бившият континент Европа, когато сл ...
  111 
Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
  41 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  137 
Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...
  42 
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
  42 
- Може да остане, аз ще се погрижа за него - беше гласът на Нелия.
Сакрил лежеше в купа сено, явно бе припаднал. Грис се приближи и седна до него.
- Хлапе, ние ще трябва да продължим, защото парите ни са на привършване. Като се оправиш, знаеш къде да ни намериш, ако имаш желание да се видим. Тренира ...
  35 
Част 9 Прости човешки отношения с нечовеци
След случката всички се прибраха вътре с мълчание. Никой не смееше да си отвори устата. Само Боян не спираше да задава въпроси:
- Мамо, какво беше станало? Защо искате да се биете? – питаше с невинния си детски глас. – Кой е онзи?
Дора си пое дълбоко въздух ...
  37 
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
  24 
Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...
  57 
Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
  69 
От век насам планетарните ръководители не спазваха старата традиция – събиране около кръглата маса и тихо, далеч от тълпите, спокойно и с мисъл за бъдещето, да се решават наложителните проблеми на света. Кога да се уговори и подсигури мир, кога да се споразумеят за необходимата война и полезните печ ...
  49 
Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
  82  17 
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
  50 
Предложения
: ??:??