1967 резултата
Изпратени
Уроци по
Вървяха по пясъка омърлушени и от време на време поглеждаха вълните.
- Ех да имаше малко чипс поне... - мърмори си Ти.
- И един студен айрян... - добавя Шмръц. ...
  21 
«Зло попускается для цели, которая есть спасение»
EM. Swedenborg
(Бо и Хо)
Хо :
Итак, я решила, снимаю крылья! ...
  35 
-
- Така… Е, получихте аудиенция. Какво толкова важно има да ми кажете? – и Диктаторът се изправи зад бюрото.
Изпъналият се в стойка „мирно 3 фасона“ генерал въздъхна, бръкна светкавично в джоба си, извади малкия пистолет и откри огън.
Куршумите плющяха по парадната униформа на Диктатора, оставяха з ...
  89  12 
Набат духовен, повсеместен:
ти само го пусни
и си тръгни –
ще свири арии небесни.
Гавриил Державин, „Към портрета на Н. А. Дяков“ ...
  39 
След най-дългата зима от перестройката насам и практически несъстоялата се пролет, лятото най-после разпери знойните си слънчеви криле над заспалата земя. Изведнъж ме обзе внезапно вдъхновение за пътешествия и приключение. Веднага изникна и въпросът „На къде?“. И понеже съм хазартен тип реших действ ...
  120 
/Частиците на битието/
Да вземем например свръхнаселеността, нещо, което сме обсъждали надълго и нашироко. Появиха се прекалено много зайци, защото вълците и лисиците не ги убиват. Прекалено много елени, защото вълците и ягуарите не ядат еленско месо. Прекалено много язовци, прекалено много мишки, п ...
  29 
DPP- Смути, ме вдъхнови с коментара си към Зиги, да напиша този фантастичен разказ. :)
Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка ...
  103  10 
След десетото почукване, реших най – после да стана, пъхнах си медальона в специалната кутийка, небрежно се наметнах с нещо и се запътих към вратата. За кой ли път там търпеливо чакаха добре познатите Кен и Барби. Вече по навик, с жест на ръката ги поканих да влезат и се затътрих след тях безучастно ...
  167  15 
Жестоко беше ! ..........Ах това детенце, ах този кучак !
Потопени сме в хиляди и топчести, и меки, и пъстри, и ... не знам какъв всъщност е FUN – ът за сегашните деца, пропуснали сме го, по наше време имаше само дървени нашарени играчки, парцалени кукли, а също и изключително красиви нещица, формов ...
  109 
Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
  32 
Андор
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...
  26 
Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
  105 
Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайчжан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир на Съществуващото и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от мислите и чувствата на Съществата, ...
  53 
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...
  33 
Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...
  58 
/Помощникът на часовникаря/
Този аргумент е изразен в едно изказване /направено през 18 век от свещеника Уилям Пейли/ – в което той прави аналогия с часовник. Дори и да не знаете какво е това часовник, очевидно е, че всички тези колелца и пружинки, както и начинът по който те целесъобразно са свърза ...
  63 
Ако той е сянка...
Ейд можеше да прочете в очите й чувствата, които би трябвало да е изпитвал Ромео в онзи момент. Страхът от това, което е подготвило провидението, от осъзнаването на невъможността да промениш нещо, да се бориш.
- Какво реши? - попита уморено и очите й отново се затвориха. Последна, ...
  58 
приказка 30 май 2011 г. в 23:01
Пепеляшка и принцът
И след ден всичко стана ясно, тя знаеше че мечтите са нещо нереално. Желаеше да постигне нещо, но сякаш нещо я спираше да поеме по пътя на своя живот. Мечтите ѝ плаваха посред океан от лава. Навсякъде се чувстваше в затвор и желанието ѝ за живот бе ...
  75 
Лола расстегнула браслет и протянула его Верховному Управляющему Суда
Мудрецов.
По инструкции ДУ (достойный уход) она не должна была даже взглянуть в глаза
того, кто принял отчёт её жизни.
Впрочем…. ...
  137 
Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...
  68 
- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...
  56 
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...
  63 
Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...
  58 
Ваканцията свърши... Да живее ваканцията!
Вратата се отвори и Зоненберг влезе в стаята.
- Нещо, много бързо се върна от твоя свят. Какво се обърка?
- Веднага ме върнете!!! Даяна е в опасност.
- Ооо, чакай, чакай! Това не е машина на времето. Имаш ли представа, колко опасности крие ново връщане? Защо ...
  162  21 
Наближиха Синята планина и видяха огромния отвор на пещерата. Отпред, върху един камък бе седнало момиченце с червена рокля на бели точици и ближеше сладолед.
- Здравей, Роси.- каза бялата Магьосница. Пак ягодов ли?
- Даа, другите не струват.
- Драконът вътре ли е?
- Ми, къде да е?! Не чуваш ли, как ...
  169  15 
Зенара, изпадна в бяс, като видя, как и последният от групичката влезе в гората. Нададе пронизителен писък, който стигна до дърветата и там трептейки спря. Знаеше, че нищо не може да направи в омагьосаната гора, защото беше защитена от магията на бялата магьосница Деа.
Дружината вече беше в гората и ...
  115 
Не можеше постоянно да стои със затворени очи, а и шумът се усилваше.
Бавно отвори единия си клепач. Край него имаше, такава пъстра група, че и в най-смелите му фантазии я нямаше. Наоколо подхвърквайки и постоянно смеейки се, имаше няколко горски феи. Две джудженца почти опрели дългите си носове се ...
  116 
Лежеше на леглото в хотелската стая. На тавана се въртеше вентилатор и въпреки всичко, горещината го съсипваше.
Като някакъв нервен тик буташе инвалидната количка до себе си напред, назад. В главата му бяха мислите, защо стигна до тук. До тази стая на сравнително евтин хотел в Богота.
Помнеше, как б ...
  171  18 
Планината на всички Светове Чаншан, наши дни
Беше тъмно.
В обширната пещера, под самия връх на планината Чаншан, змията Шуайчжан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата. Любов и омраза, вярност и предателство, радост ...
  51 
J'ai peur...*
Ароматът на желанието й го обгърна, запълвайки сетивата му, замъглявайки разума му, карайки го да я направи своя тук и сега. И точно това му върна песъчинка здрав разум, колкото да отпусне леко хватката си, но без да спира да я целува. Това не можеше да направи дори точно в този момент ...
  117 
***
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми с ...
  178 
POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...
  60 
Трябва ти кръвта на Аполон
Върховете на пръстите му се плъзнаха по гърба й. От основата на врата чак до кръста - по цялото копринено протежение на гръбнака. Във въздуха се виеше ароматът на мед и канела от сладките, които преди малко беше извадила от фурната. Ейдриън можеше да се закълне, че, когато ...
  96 
- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...
  107 
О, Господи, там стоеше връх Худ, човекът беше прав.
Не е бил връх Худ, не би могъл да е връх Худ, беше кон, беше кон...
Беше планина.
Кон, кон беше.
Урсула Ле Гуин, Грънчарското колело на рая“ ...
  77 
Из Модерни приказки
Стая 7-5-8-1
Астрално измерение. Духовно отделение.
Двете сестри тичаха през коридорите на лечебното заведение. Беше пълна лудница. Влизайки в Астралната болницата първо преминаха през Емоционалното отделение, а след него попаднаха в Душевното. Души на хора тичаха на ляво и на дя ...
  73 
Нарисувайте портокалова коричка. Вземете я, нарисувайте с нея лодка и доплувайте до брега. Не забравяйте да нарисувате и гребла към лодката. Ако във водата случайно не ви се намират молив и хартия из джобовете – нарисувайте си. Молив и хартия, не джобове. Ако нямате джобове…
Из „Ръководство за самос ...
  77 
Музата Муза леко отвори очи. Всичко беше тихо и спокойно, но тя усети върл глад. Предишните емоции, запечатани на свитъците картини, все още се носеха във въздуха и дразнеха обонянието й , та тя с тихо бръмчене доприлетя до тях и започна да засища глада си. От повечето лъхаше ведро настроение и опти ...
  114 
Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крила ...
  118  11 
Убийство от любов
Можеше ли смъртта да е зловеща и да е вследствие на деяние извършено от любов?
Той допиваше поредната си чаша водка. Последно време пиеше много, прекалено много. Жената, в която беше лудо влюбен го беше зарязала и самотата и болката го измъчваха и разкъсваха сърцето му. Жените, те ...
  89 
Предложения
: ??:??