2 890 резултата
Сутринта дойде по-бързо от светкавица. Бартак изпъшка, облече се, Дебелия вече го нямаше, и тръгна на тренировка.
Излизайки навън, видя непозната земя и се събуди. Всички търчаха някак делово, събираха се в строй. Той хукна след тях, после се усети и затича обратно към палатката. Мечът!
Грабна го, з ...
  12 
III
Корабът Предопределение летеше в открития Космос от известно време. Целта на мисията бе известна само на неколцина. За останалите това беше поредната или първата задача в спасяването на човешкия род. Както Албърт добре знаеше, а и всеки друг бе научил от ученическите си години в станцията, някъд ...
  12 
Течеше двадесет и осмия ден от бягството им от Агломерацията. Или поне от официално контролираните от Компанията нейни територии. Колкото и съвършено да се владееше един свят, той се нуждаеше от клоака. И точно в нея сега се бяха приютили Йоан и Ангела.
Тук, в тази импровизирана колония, живееха сам ...
  12 
Дом на злото 11
21. Минуси и плюсове.
Загърбило унищожената планета, то продължи космическото си пътешествие, измерващо се времево в милиони и милиони години. Не бе способно да изпитва съжаление, но след първоначалната еуфория прецени, че разходът от енергия и материал, вложен в акта, многократно на ...
  14 
Меч, щит, меч, щит! – крещеше воинът, който ги обучаваше.
Бяха отделно от останалите, групата на новаците. Учебните оръжия тежаха повече от бойните, с цел ръцете да свикнат и позаякнат. Но главата на Бартак пулсираше най-вече от снощното вино, макар да не изпи голямо количество.
Той поглеждаше краде ...
  56 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 13: Аз умрях?
Започнаха хладни дни да се редят. Ту дъждовни, ту облачни. Слънцето се появяваше или се криеше. Бяха приятни освежаващи зеленината дни. Всичко ухаеше много приятно във въздуха. Уханието караше самодивите да се вълнуват и макар да не харесваха дъ ...
  29 
19. Събуждане.
Беше му жал да я събуди, но времето ги притискаше. И все пак го направи след 4, а не след 3 часа, както бе решил първоначално.
А междувременно десетки пъти бе поглеждал и телефона, но чудото не стана. Покритието така и не се появи...
За сметка на това в очите на Мел най-накрая светеше ...
  65 
Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го с ...
  60 
– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късмет ...
  70 
17. На ръба на бръснача.
Сам се хвърли напред и повдигна тялото на Мел, намалявайки по този начин задушаващата хватка на импровизираната бесилка върху крехкия й врат. Мимоходом се учуди, колко е лека, но мисълта му веднага се захвана с важните неща.
Осъзнавайки, че все още държи и брадвата, той я пр ...
  73 
В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Д ...
  78 
I
Вселенско спокойствие цареше на кораба, когато сирената заехтя в малките каюти.
Тревога! Тревога! Всички на палубата ! Наближава вражески кораб! – Нареди леден глас от съобщителната уредба
Тревога ! Тревога! Всички на палубата! – не спираше да кънти във всички помещения, подкрепено от воя на сирен ...
  80 
“Протокол: Надграждане. Статус: Обмен на данни. Източник на информация: Обект А. К. 0117- Ангела-Константина. Обект на свързан интерес: Йоан-Светослав, Главен архитект. Цел на операцията: Емоционална интелигентност на Алгоритъма”
Гласът, прозвучал в съзнанието на Ангела бе с явна обработка, но тя не ...
  71 
7
“Какво правя? Аз съм част от това. От тях. Код. Контрол. Корекция. Без хаос. Без изненади. Хладна логика. Алгоритъмът създаде модела, а аз го поддържам. Храня го. Обработвам девиации. Премахвам "аномалии".
А тя...
Тя не биваше да се събужда. Не и така. Не и чрез мен. Не и за да бъде изтрита. Аз я ...
  60 
15. Омраза и смърт.
Към милиард и 200 милиона земни години деляха раждането му, от появата на човешките праотци, доколкото и раждане можеше да се нарече този процес, при който десетки късове материален мрак с размерите на мини планети, се откъснаха от общото цяло. Зовът на омразата бе единственият и ...
  99 
“Нещо не е наред и въобще не става дума за проклетия вирус, който пуснах да вършее подмолно в системата преди седмица. Или са ме разкрили или адската машина е еволюирала и се е научила да се обеззаразява сама. Каквато и да е причината, аз съм в центъра ѝ. Но жребият е вече хвърлен…”
Умът на Йоан беш ...
  94 
13. Равносметка.
Прекалено сложно бе станало, а и преди това хич не бе просто.
Вместо да научи нещо ново със залавянето на оня, нещата съвсем се омешаха. Поне едно си изясни - тук наистина действаха сили, извън човешките възможности. А ситуация, в която трябваше да се бори с демони, духове, вампири, ...
  108 
Синтетичното слънце хвърляше равномерна светлина върху парка. Листата трептяха леко под неоновия вятър, проектиран от климатичните симулатори. Градът дишаше в ритъм, зададен от Алгоритъма. Хората минаваха и се разминаваха — организирани, безлични. Перфектната организация на една илюзия за съвършенст ...
  92 
Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...
  96 
“Зная всичко за теб, грешко в системата. Въпреки това продължаваш да си ми интересна. Защо?”
Йоан преплете пръстите на дланите си и ги постави зад главата си, протягайки се в креслото. Изпъна петите си напред, така че прасците му да се стегнат. Изправи се и започна да пружинира върху пръстите на кра ...
  93 
Грен и Раман пристъпиха няколко крачки навътре, в широкия кръг от съветници, с вдигнати оръжия и готови за схватка. Двамата смъртни врагове се гледаха изпитателно , всеки преценящ другия с очи и след малко избраният от божеството воин направи първи- стъпка в страни. Опонентът му веднага реагира на д ...
  132 
– Това са просто спомени– заключи накрая терапевтката, изключвайки холограмния си дневник. – Няма да ти навредят. Ще свикнеш с тях.
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...
  127 
Дом на злото 6
11. Първи тест за величие.
Краката му яростно трошаха костите на все още живата плячка. От челюстите му се стичаха кървави потоци, а той поглъщаше вече първата огромна хапка прясна плът. Почти месец беше минал от последното му истинско хранене. Четирите тона прясно месо в нозете му, б ...
  122 
Грен , Лиза и главен командир Корнел влязоха заедно през високия вход на масивното, свещено дърво. Избраният боец веднага видя , че то бе кухо отвътре. Местните племена се бяха възползвали от това за да изградят в него сложна конструкция- почти като малък, независим град. Воинът погледна нагоре удив ...
  126 
--------------------------
Този път текстът не е редактиран, за съжаление! Все пак... приятно четене на всеки, проявил интерес!
--------------------------
Грен се изправи бавно от земята, все още с бележката в ръка и погледна ужасен към Лиза. Тя се беше втренчила в него с невярващ поглед и очите й в ...
  148 
Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-па ...
  142 
Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...
  129 
9. Нулев резултат
Сам се учудваше на ловкостта, с която успя да проследи набелязания обект. Сякаш цял живот бе живял в гората, а не сред бетона на цивилизацията.
Човекът му се стори лесен противник, а видът му потвърди мнението, че е в доста напреднала възраст, но все пак секирата в ръцете му, не бе ...
  128 
- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...
  92 
Рикен стоеше с лице, пълно с неразбиране и объркване, докато Грен четеше съзнанието му и го гледаше с пълна концентрация право в очите. На избрания воин му трябваха десет секунди, за да види, че момчето няма задни мисли, мотиви или тайни, които да крие, след което се обърна към своята любима и ѝ ким ...
  142 
– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на ...
  119 
7. Роден да убива
Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.
А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се кр ...
  126 
– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...
  121 
Грен и Лиза бяха седнали на земята в широката шатра на младия ловец Рикен и бавно се съвземаха от ефектите на мощната отвара-опиат. Избраният воин все още се чувстваше доста замаян, с отпуснати мускули и лек световъртеж. Голямата палатка от кожа и плат бе доста задимена и задушна и след миг магьосни ...
  153 
– Ей, ама какви сте ми сладури така! Направо ще ви изям! Цяла Вселена тях чака, а те ми се излежават! И на всичкото отгоре си устройват любовни сцени без мен!
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...
  127 
_______________________________________
Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:
-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-Bentinho Massaro ...
  159 
“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...
  122 
– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи!
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...
  123 
В кошмар, обвит от черен студ
бушува вихър- див, омразен,
умира бавно клетник луд,
за тежък грях е той наказан.
Безумен броди в свят жесток ...
  169 
Събуждането на Ем бе дълъг и сладострастен процес - първо изпъна дългите си крака, после прокара ръце през русите си коси, прозя се, отваряйки докрай изкусителните си, естествено плътни и рубинени устни, и чак тогава отвори едното си око. Светът около нея си беше същият, като този от вчера, а това л ...
  144 
Предложения
: ??:??