Relleno

    Морето...
    С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù не бе никакъв проблем. Чувстваше я дори лежейки до своя консорт, който с неособено грациозните си вдишвания ù напомняше как допреди малко напрягаха потни тела, нетърпеливи да се "запълнят" и "изпразнят". Е, тя не се чувстваше "запълнена". Не затваряше очи. По-скоро броеше секундите до "изпразването", за да го изчака (минутка) да заспи и да напусне празнотата в посока, противоположна на тягостните последни тласъци отпреди минутката...
    Оказа се приветливо хладно. Небето и неговата освежаваща тъмнина. Мокрият, но незалепващ и сладко гъделичкащ крачетата ù пясък. Бризът, който сякаш разпенваше вълни във въздуха и я обливаше, жаден да я докосне, да я погали по проветривите места с надеждата да достигне и някои други...
    
    Луната я наблюдаваше тихичко и с яркожълта завист застилаше пътеката към нея.

    Когато оставаше насаме с морето и шляпаше с крачета там, където следите траят секунди, тя бавно започваше да клатушка тялото си, едновременно сънливо и безтегловно, но и с нежно назряващо, дяволски усмихнато предчувствие, едва прикрито от оскъдното ù облекло. Бризът хвърляше върху нея тънкия си копринен шал и я прегръщаше с деликатни докосвания, сякаш срамежливо завоалираше тръпнещите си неистови намерения... Тя отметна коса зад раменете си и забави крачка, колкото течението да ù подари още мигове наслада, галейки краката ù, преливайки между пръстите ù и оставяйки мокри следи, който бризът облизваше нетърпеливо... Тя затвори очи...
    Крачетата ù вече гальовно потъваха в мокрия пясък, даряващ я с усещането за хилядите нощи, които е прекарал вплетен във влажен танц с вълните. Тя спря за миг, за да усети небето по кожата си. Бризът ставаше все по-изкушаващ и вече я приканваше да остави малката дрешка да се свлече от раменете ù и да се изгуби в морето. Накара я да го пожелае с цялото си тяло...

    Луната засия още по-ярко и мигом открадна дрешката, която морето бе побързало да сграбчи и намокри.

    Отваряйки очи, тя не осъзна синята пелена над себе си. Сякаш бе на дъното на морето. Завъртя поглед, без да помръдва тялото си, и погледът ù се плъзна по цялото звездно небе, докато Луната не я прикова с хипнотичния си превъзбуден блясък. Оранжево-червените лунни дипли се разпиляха с нежни трептения над нея и тя усети все по-кадифения и пърхащ ветрец толкова близо и толкова отпускащ, че клепачите ù сами се спуснаха отново...
    Той мина с мекия си допир през косите и около врата ù, погали раменете ù и се уви едва доловимо около ръцете ù. Изчезна за миг, оставяйки я настръхнала за още, но после пак се появи, прокара сладки пръсти през лицето ù, между гърдите ù. Кожата ù настръхна още по-силно. Чувстваше се блажено гола и открита, но с неспокойствие го очакваше дълбоко в себе си. Да, той бе край нея и вече върте в нея. Усещаше го с всяко свое едва овладяно вдишване, с всяка навлажнена пора по тялото си. Искаше още от него. Неусетно започна да се движи нежно и ритмично, така го усещаше по-близо и по-силно. Искаше той да я изпълни. Така, както никой друг не можеше...

    Луната безмълвно наблюдаваше и ревниво предвкусваше приближаващите сметанови аромати блаженство.

    Той се шмугна невидимо между краката ù и изтече оттам, преди тя да успее да изстене. Тя усещаше хилядите му малки струйки, проправящи си път около тялото ù. Нейните вече бяха се слели в обилен поток, бушуващ с хищническа стръв. Искаше го вътре. Дълбоко. Той усещаше това и продължаваше да гали поруменялата ù кожа. Докато не подуши ваниловата ù влажност, пулсираща и напираща да го залее. Тя свиваше бедра и ги отпускаше. Той се спусна леко по хълмчето. Тя потръпна. Преглътна трудно и притаи дъх. Започнаха да се движат бавно един в друг. Тя прехапа устни. Чувстваше се едновременно обгърната и изпълнена, кръвта ù блъскаше бясно около хълмчето, докато движенията неконтролируемо се забързваха, докосванията ставаха все по-силни, усещанията все по-дълбоки. Тя започна да извива цялото си тяло, всеки неин дъх се превръщаше в стенание, всеки по-силен тласък - в хаотичен лепкав вик. Вече скимтеше и дращеше сладострастно, посрещаше мощно всяко проникване, очите й ту светваха, ту се замрежваха в дълго мечтано опиянение. Само още миг... Той я притисна силно, задълба в нея с всяка малка капчица, на която бе способен... ДААААААА!... Тя изпъна тяло, зарови ръце в пясъка и изкрещя отново... ДАААААААААААААААА! Затрептя и заприветства всички мокрости и влажности на морето, изливащи се вътре в нея и струящи от нея. Беше изпълнена докрай...

    Луната бе добила лъскавината на билярдна топка, а по нея се стичаха сметаново-ванилови сълзи екстаз.

    Тя се събуди все още усещаща влажността по цялото си тяло. Протегна ръце, зърна издайническите песъчинки между пръстите си и с дяволита усмивка се запъти към банята...