398 резултата
Пена - към Мара:
Маро, онзи мъж какво поиска от теб?
Мара: Blowjob, Пено.
Пена: А ти съгласи ли се?
Мара: Да. ...
  85 
Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
  97 
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...
  103 
Каква прелест - плаж, море, слънце, жени, мъже, деца... Всички се радват на прекрасното и горещо лято. А аз съм се опънала като морска рибка на пясъка и спокойно се препичам. Изведнъж някакъв мъжки глас ме стресна:
- Госпожице, имате нужда някой да ви намаже гърба?
Леле какъв идиот, той ще ми казва ...
  113 
Има нещо общо между магистралите и любовта. Не, това, което си помислихте, е на втори план. Макар немалко хора днес пряко свързват двете понятия.
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гр ...
  137  12 
Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
  124 
Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе ...
  360  21 
фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
  219 
Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...
  180  14 
Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...
  292 
Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
  444  33 
22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...
  226 
Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п
  79 
Движението на автобуса плавно сменяше идиличните селски пейзажи: обширни поляни с равномерно окосена трева. Огнени полета с тикви. Или със слънчева царевица. Къщи с остри върхове и дървени капаци, с китни зелени дворчета и жива плет. След първите големи къщи имаше и по-дребнички. Китни и притиснати ...
  123 
Срещаха се толкова рядко, че всеки път сякаш беше първи. Още докато слизаше, по стълбичката на автобуса го видя да стои отстрани, облегнат на една колона и да гледа съсредоточено в нейната посока. Духаше силен, дори бурен западен вятър и въртеше вихрушки от прахоляк, кафяви, останали от есента листа ...
  193 
Лолита съм. Твоята Лолита...
Покажи ми се, за да изпитам любопитство към забраненото.
Похити ме, за да се изправя пред страха от неизвестното.
Хвани ръката ми и мини с нея по цялата азбука на анатомията си.
Плъзни се в мислите ми и еякулирай в сърцето ми, за да затъна в блатото на зависимостите. ...
  330  36 
В камината играеха пламъци. Беше приятно топло. Тя отвори очи, но душата ѝ още спеше. До камината стоеше изправен гол мъж със скръстени пред гърдите ръце. Беше атлетичен, с бронзов загар. Около кръста и слабините му беше омотано въже. Тя затвори очи, знаеше че е сън, защото в панелките нямаше камини ...
  397  31 
продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...
  273 
Бродягите Льольо и Ждрольо, в нетрезво състояние започнали да спорят на кой от двамата е по-дълъг. Към спорещите се приближил техен общ познат - пропагандатор на идеите на Истанбулската конвенция и за да успокои духовете им рекъл:
Ако извадя от дължината на Льольовия 5 см и полученото число разделя ...
  303 
Една блондинка била на туристическа обиколка, но случайно се засекла с някаква кралска особа в замъка, който разглеждала. При създалата се ситуация член от антуража му се приближил до нея и й обяснил, че трябва да колиничи пред него. В същия момент блондито си помислила:
"Бе крале, не крале, всички ...
  224 
Джесика отвори леко вратата на хотел "Метрополия". С плавни стъпки се придвижи до рецепцията без да знаеше какво точно да попита. Администраторът я погледна учудено и я подкани за разговор като й се усмихна мазно и блажено.
- Ъ... Търся един човек, имам среща с него на втория етаж... - едва отрони т ...
  289 
Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ...
  204 
Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...
  321 
Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ...
  189 
Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...
  241  11 
Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...
  464  14 
Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...
  259 
Време за признания -2. „Скелети” в гардероба
– За себе си ли се страхуваш? – гласът ѝ беше съвсем тих, почти като шепот.
– В някаква степен … да … А също и за теб. Не искам да те нараня. Колкото и да е невероятно аз не съм … хм …абсолютен егоист. Явно не съм… – засмя се тихо и леко я привлече към гъ ...
  308  12 
Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки. Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещнат, можеха да предизвикат порив за драйфане у всеки средностатистически ...
  402 
„Не съм те забравил … А ти помниш ли ме?”
Какво беше това сега? Мразеше социалните мрежи. Толкова рядко влизаше в този профил, само защото следеше професионални платформи, които я интересуваха. А сега покана … и такова завоалирано послание. Името не ѝ говореше нищо, а снимката беше неясна. Мъж, в пр ...
  477  21 
Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...
  425 
Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...
  208 
Разказът е посветен на written springs (Аделина Дойчева), която ми припомни колко обичам да пиша еротични разкази.
Приятно четене!
Зелена планина, далече от света
- Уф! Не знам дали това е правилният начин да свалиш една жена … но трябва да ти се признае – имаш въображение …
Видя я как се спря на пъ ...
  400  14 
Уиски за закуска
- И тя ли те отряза? – гледаше го, сякаш беше някой музеен експонат. Съсредоточено, без да отмества очи.
- За какво, по дяволите, говориш? – беше кисел.
Главата го болеше адски, очите му пареха и усещаше някакво странно чувство, че когато тя му говори, все нещо изпуска, все нещо му ...
  454  17 
Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да ...
  444  16 
Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...
  256 
"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
  311 
1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
  1165 
"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
  322 
… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...
  289 
Предложения
: ??:??