388 резултата
Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...
  36 
Уважаеми шефе!
Предлагам веднага да ми се увеличи заплатата. Предложението ми е актуално аргументирано:
- Нарастващата липсваща инфлация активно остотинкотява левчетата ми.
- Увеличават се експлоатационните разходи на семейството ми - все по-големи суми отиват за твърдо (хляб, месо, сирене) и течно ...
  117  14 
Според дуалистичната си сексуална стратегия, предпочиташ ту доброто, ту лошото момче.
Социалният статус те кара да мислиш, че ако бъдеш с него, ще живееш в сигурност и ще си обезпечена, ще имаш добър съпруг и баща в негово лице (не като тези момчета от миналото, които „вече не харесваш“, с които сте ...
  200  14 
Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...
  88 
Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...
  241  17 
Пена - към Мара:
Маро, онзи мъж какво поиска от теб?
Мара: Blowjob, Пено.
Пена: А ти съгласи ли се?
Мара: Да. ...
  241 
Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
  240 
Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...
  240 
Има нещо общо между магистралите и любовта. Не, това, което си помислихте, е на втори план. Макар немалко хора днес пряко свързват двете понятия.
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гр ...
  253  11 
Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
  217 
Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе ...
  504  18 
фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...
  337 
Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...
  272  13 
Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...
  382 
Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
  575  32 
22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...
  318 
Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п
  161 
Движението на автобуса плавно сменяше идиличните селски пейзажи: обширни поляни с равномерно окосена трева. Огнени полета с тикви. Или със слънчева царевица. Къщи с остри върхове и дървени капаци, с китни зелени дворчета и жива плет. След първите големи къщи имаше и по-дребнички. Китни и притиснати ...
  187 
Лолита съм. Твоята Лолита...
Покажи ми се, за да изпитам любопитство към забраненото.
Похити ме, за да се изправя пред страха от неизвестното.
Хвани ръката ми и мини с нея по цялата азбука на анатомията си.
Плъзни се в мислите ми и еякулирай в сърцето ми, за да затъна в блатото на зависимостите. ...
  526  36 
В камината играеха пламъци. Беше приятно топло. Тя отвори очи, но душата ѝ още спеше. До камината стоеше изправен гол мъж със скръстени пред гърдите ръце. Беше атлетичен, с бронзов загар. Около кръста и слабините му беше омотано въже. Тя затвори очи, знаеше че е сън, защото в панелките нямаше камини ...
  514  27 
продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...
  353 
Бродягите Льольо и Ждрольо, в нетрезво състояние започнали да спорят на кой от двамата е по-дълъг. Към спорещите се приближил техен общ познат - пропагандатор на идеите на Истанбулската конвенция и за да успокои духовете им рекъл:
Ако извадя от дължината на Льольовия 5 см и полученото число разделя ...
  379 
Една блондинка била на туристическа обиколка, но случайно се засекла с някаква кралска особа в замъка, който разглеждала. При създалата се ситуация член от антуража му се приближил до нея и й обяснил, че трябва да колиничи пред него. В същия момент блондито си помислила:
"Бе крале, не крале, всички ...
  293 
Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ...
  282 
Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...
  408 
Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ...
  289 
Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ...
  318 
Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ...
  602  12 
Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ...
  341 
Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки. Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещнат, можеха да предизвикат порив за драйфане у всеки средностатистически ...
  478 
Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...
  569 
Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ...
  276 
Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да ...
  524  12 
Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...
  335 
"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
  425 
1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
  1250 
"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
  418 
… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...
  387 
Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
  435 
- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?
  376 
Предложения
: ??:??