Риболовци
Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем.
- В шест сутринта?! Това е 11 часа вечерта в Америка. По това време организмът ми е свикнал да заспива, а ти ме караш да отивам за риба.
- Ще пиеш кафе и ще се оправиш. Хайде, до утре.
- Чакай… нямам въдица. С кой ще ходим?
- Как с кой?! С Жос и Боса, разбира се.
Босът беше запален рибар. Брат на Дениса. Познавахме се от България. Беше дошъл в Щатите по работа и го заведох на север в Канада да ловим сьомга. Бяхме хванали шест парчета по около метър дълги. Как да се върнем с тях в Америка? Резнахме филетата. Сложихме ги в охладителя и изсипахме две торби лед. Отгоре сложихме няколко бири за маскировка. На границата, офицерът отвори капака. Като видя бирите, усмихна се и каза „Продължавайте”. Страшен банкет направихме. Изпекохме сьомгата на барбекюто с майонеза и копър. Просто прелест. „Вкусно, чак да си оближеш пръстите на краката" – смееше се Босът.
-
Сутринта тръгнахме. Жос и Боса пускаха шеги. Дениса се смееше с глас на лакърдиите на брат си, а аз клюмах като кълван пуяк на задната седалка и не знаех на кой свят съм. Мислех си за сайта Откровения. Всеки си има избран ник, но дали той издава характера му. Например – svetlanal. Светлана е ясно, но какво означава това Ел в края? А може би е само Л – както правят малките момиченца, когато се закачат – Л-л-л... никой не знае. Или Mia 2442. Какво значи този номер?
- Дени, какво значи номера на Миа от Откровения?
- Идея си нямам, Марко. А твоят номер 777 какво значи.
- Как какво? Това е финансовото ми състояние.
- Говори ми, говори… - засмя се Босът. Кажи ми, че имаш 777 милиона, или поне хиляди.
- Не, бе. Просто е. Ако на 7 красиви жени поръчам 7 уискита, ще остана със 7 цента в джоба.
Дени се заливаше от смях.
- Може би номерът на Миа 2442 значи – 24 номера на обувките на Миа, и 42 номера на обувките на Бо – от виртуалния роман.
- Не бе - смееше се Дени. - Няма жена с 24 номер, много е малък. Остави жената на мира.
- Чакай ! Сетих се! Написала си е годините. Както всяка нормална жена, е решила малко да ги „свали" и е написала 24, но се е усетила и е рекла „O-o-ops”, грешка, и ги е поправила на 42 – реалната възраст.
- Марко, престани.
- Друга идея… Миа познава Грег. Грег я завежда на ресторант и поръчат: 2 четворки кебабчета и четири пъти по 2 водки. Горката Миа, как ли се е напила? Чак си го е записала в ника.
- Престани! Какво си се заял с жената? Тя пише хубаво.
- Така е. И разбира от майтап. Не се засяга. Уважавам такива жени.
-
Пристигнахме в Балчик на Циганската буна. Тълпа от чужденци кибици се беше наредила на вълнолома. Платихме на едно ентусиазирано повече и от нас хлапе да ни проправя път. Минахме като шейхове в проправения коридор от онемели и с оцъклени очи риболовци, а зад нас се точеше почетен антураж хлапетии и едно освирепяло от глад куче.
Започнахме разстановката. Жос не се шегуваше - само калъфът за въдиците му струваше 2000 евро. На външен вид приличаше на противотанкова установка. Държеше го, сякаш носеше кошница с яйца.
- Хей, с реактивни снаряди ли ще бием рибата? – гледам учудено.
-Тихо! Само гледай.
Босът ни огледа победоносно и набра кода на катинара. Калъфът се отвори и отвътре лъснаха около 10 въдици - Trabucco, Tubertini, Balzer, Jaxon... Даже имаше две с автограф – на Хемингуей и на Тур Хейредал.
- Време е за тежката артилерия! - гордо изрече майсторът-рибар.
После заизлизаха разните му такъми, прибори, автоматики. Наредихме столове със специални облегалки с пепелник, сенник, място за бира... специална кофа с две отделения за уловеното, хладилната чанта с РедБул, водка и бира, чадъри...
- Какво правиш бе, човек?! Ти за експедиция на Марс ли си се приготвил? Каква е тази кутия? Да не е куфарчето с кодовете на американския президент? Ракети ли ще пускаме?
- В тази кутия е стръвта. - Босът ме изгледа пренебрежително.
Отвори кутията, а отвътре се разнесе миризма на разгонен хипопотам, маркиращ територията си.
- Б-б-р – сбърчи нос Дениса. Една седмица няма да ям след тази воня!
- Това са петсантиметрови глисти от свиня майка, бременна в третия месец. Излъчват специална миризма. Рибата умира за тях. Това тук са пиявици. А тук, специален спрей за ароматизиране на влакното. Сега ще видите колко парчета ще наскубем. Този фишфайндер следи за пасажите. Всеки един момент знае къде е рибата.
Аз, Дени и Жос гледахме с провиснали ченета. Гладният пес се завъртя покрай нас и като видя тежкото въоръжение, сигурно си помисли: „тук ще падне ядене”. Легна и започна да наблюдава любопитно. До нас възрастен пенсионер си издяла една пръчка, опъна си малко корда и се приготви да лови. С Жос грабнахме по една въдица, закачихме стръвта, хвърлихме и зачакахме. По едно време пенсионерът дръпна рязко въдицата, засече и извади една платерина. После извади илария, зарган, сафрид...
Босът изгледа дъртака гневно.
-Тоя пък… на какво лови?!
- Мисля, че на обикновен торен червей… имаш ли такива?
- Ти луд ли си бе, Марко? Торен червей. Виж що „деликатеси” съм донесъл.
Спогледахме се мълчаливо с Жос и продължихме да чакаме някоя риба да уважи въдиците ни. Дени, напук на обещанието си, захапа сандвич с хляб и луканка. Старецът до нас извади още една риба… и още една. Напрежението нарастваше.
- Хей, Бос! Закачи малко луканка. Може да клъвне - смееше се Дениса.
- Бисквита не искаш ли да закача? - нервно изръмжа брат ù.
Дядката извади още пет парчета и се приготви да си ходи. Помиярът подуши гладно аромата на риба, идващ от кофата му, изправи се, повдигна крак, препика тежкото ни въоръжение и провлечено тръгна след дъртака.
- Мамка ти и мастия - Боса гневно изпсува песа.
Грабна кутията с глистите и я запокити по него. Песът ловко отскочи в страни и търти да бяга .
Дениса се заливаше от смях. С Жос стискахме въдиците и мълчахме.
- Знаете ли? Има народи, който се изхранват главно с риболов – смеейки се, отбеляза Дени.
Marco777
Денисса
© Марко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав и много забавен разказ. Много добър разказвач си!
-
Иржи, историята е на Дениса . Аз въобще не съм бил на този риболов. Просто написахме разказа заедно в знак на помирение за едни коментари ( както си спомням) .
Тя пише прекрасно поезия и не искаше да публикува проза в сайта си.
За това го пуснах аз. Заслугата е нейна, аз само оформих разказа в мой стил.
Това беше преди десет години ! -
Такива преживявания могат да опишат само мъже....даже да не са истински!Затова са толкова забавни...Някой знае за теб,Марко,та вади произведения от преди 10 години!Умееш да разказваш,няма спор!
-
😅! паднах!
-
😃 Това забавление го бях пропуснала. Поздрави (с надеждата да разкажеш и за други рибарски подвизи)!
-
Смях се с глас
-
Искренно се посмях тук, защото ситуацията ми е познната
Забавно и реалистично!!! Харесах -
Това са истините от живота - добре ги напипваш и добре ги списваш.
А хуморът е най-мъчния жанр.
Отделно постройката ти е класическа.
Интригуващ увод и жесток финал:
"Дядката извади още пет парчета и се приготви да си ходи. Помиярът... повдигна крак, препика тежкото ни въоръжение и ..."
Успехи!
-
Рибари като вас попитали един пенсионер, как го прави, че лови толкова много риба.-Ами, ако е надясно хвърлям въдицата надясно, ако е наляво -пък наляво, много е просто-пояснил пенсионера.
-Ами ако е нагоре?- попитал пак първият.
-Еех, ако беше нагоре, щях да бъда на друго място,а не тук да ловя риба...
Явно всяко нещо с времето си.Само имайте търпение.Поздрави и усмивки. -
Дай Боже, Нели !От твойте златни уста в Божийте уши.Пуснал съм тото.
-
Денисченце...Пие се MEZZEK- бял или червен...
Наздраве с калканчето.. Ако има кой да го метне едно рибе към 2-3 килограма на фурна с едно агнешко було..да видиш как брат Марко пръстите си ще оближе.. -
Ама то на Циганската буна само ние и Пешо циганина бяхме българи.
И ако пък към калканчето, акулката и лефера намерим
и качествено сухо бяло винце... Което ме подсеща , че ще трябва да се погрижим и за някой, който ще декантира и ще ни налива питиетата.
Хайде пак конкурс-този път за сомелиер! -
А! Да си дойдем на думата. малко по на север от Балчик - на нос Калиакра правят такава хубава акула, че да се моткам из циганската
ма-ала, хич и не искам...а още по нагоре..към залива Дълбока има една чудничка мидена ферма... а още по на север към Дуранкулак... има едно ресторантче на брега на езерото дето ти сервират едни раааацииииии...няма да светотатствам повече на рибна или риболовна тематика.. -
За това говоря и аз, Нели. Ама следващият път май по женски ще ходим за риба.Ще закачим банкнотка на чепарето и... в първата крайбрежна кръчма.
Безотказно действа и на сервитьора и на готвача.
Че и за песа ще има...
-
Хахах, абе-е-е-е, не кълве на бастун.. хич даже, Денисче!!Но си е добре да има подходяща стръв. Рибката е като жената. Дай и подходяща стръв- ще я налапа Не е ли ...иди я чакай ако си нямаш работа...с прости думи - ако мацката дето я харесваш яде мешана скара и шопсла салата - ще и поручаш мешана , а не прошуто, не соте, не стек Антоанета..ха-ха-ха-..
-
Марко, благодаря !!! Супер си!
-
Абсолютно си права, Нели.
Особено важно е с какво ще я захраниш, зарибиш рибката.
Веднъж подмамена, тя кълве и на чадър и на бастун! -
Нели,и аз съм тръгнал на риболов с Боса, а той майсторът рибар бил тук.Другия път идваш с нас.Ще избием рибата.Не знаех , че в Трън правят Мичел.
Антонела, съжалявам за кучето...не се съобразих със природозащитниците.Специално за теб и всички любители на кучета:
...Грабна кутията с глистите и я запокити по него. Песът скочи в стани, ловко избегна сблъсъка , след което търти да бяга .
Благодаря ти , Петя!
-
Голям си образ, хей!
-
Супер е! Само това с кучето... ох, малко ме заболя.
-
Хахах!! Ами, че това не е риболов , а чиста гъзария, братко!!И един трънски мичел е достатъчен, за да си вържеш чепарето,..
И запомни:за да ти клъвне рибката - не е важно на какво е стръвта, а каква е самата стръв, как ще я намамиш, с кво ще я захраниш, зарибиш рибката..хихихи...Еййй, че се отплеснах , пардон..Хубава история! А що отидохте да ловите в Балчик - като има къде къде по-така местенца... -
Мимче с нас е весело.Стой наблизо.
Светле, другия път ще вземем и теб. Ти си рибар с опит.
Грег, и на водката не и се размина. Пихме но ...културно, от разстояние.
Фейче, радвам се , че съм допринесъл за доброто ти настроение.Ти си го правила талкова пъти за нас.
Дениса, съвместната ни работа бе удоволствие за мен! С теб се пише лесно.Поздравявам те, за последното ти сихотворение с две думи - невероятно хубаво!
Благодаря на всички , които ни посетихте. -
Смях се от сърце!
-
Чета и мърморя...
Идеята била моя...
Че с моите идеи и нечии чужди пари чудеса мога да направя аз.
Както и всички жени. Адски гениални сме в това отношение.
Единственото, което ме удовлетворява в случая е,
че Марко е абсолютен джентълмен и само това го спасява от вещерският ми нрав.
Ееей, удоволствие било да спориш с някого, който само мълчи, гледа умно, кима с глава и от време на време само вмъква по едно „ Да” !
Ей такива спорове обичам!
Това е то умен мъж!
Макар че, сега като се позамисля, (не че ми се удава много, де)
се сещам че всъщност аз съм жертва!
Жертва на една тактика за избягване на скандали като неговата - остави ме да си правя каквото искам с разказа отначало, пък после той пак стана по негов калъп.
Следващият път, когато усетите, че Марко е прописал в рима, бъдете сигурни, че силният пол (женски за несведущите) е взел морално надмощие.
С усмивка за всички, които ни поздравиха:
Дени
-
Марка, брат, толкова водка и бира около вас, а вие сте взели да се косите за някаква си риба. Зарежи това безцелно занимание и се съсредоточете върху по - важните неща около вас. Аз лично ходя на риба само като логистична подкрепа на приятели. Докато те се борят с рибата аз се боря с барбекюто и други такива важни съоръжения.
Поздравления и на двамата за хубавия разказ. -
Забавно,цветно, щедро споделено! Много приятелски поздрави от мен!Сега се сещам,когато ме заведоха за пръв път на риболов получих корда, навита на лимонадена бутилка,кукичка и червейче. Естествено "майсторите"\колегите ми\нищо не хванаха, а на моята "въдица" кой знае как се хвана един стар заспал рак само с една щипка. Разбира се, че ми го взеха...такъв бил "тертипът"
-
Наскоро те открих, затова сега се смея...Обичам смешни случки и особено много се смях, когато разбрах, че И ТИ НЕ си бил там, когато са се случили...Браво!
-
Балагодаря,Веси.Ако трябва да бъда откровен, заслугата е на Денисса.Аз съм много далече от България, и без нея,написването на разказа би бил невъзможен.Основната идея и цялата история е нейна .Работихме заедно, и ако ви е харесал ,значи се е получило .
Мария, благодаря...и аз не бях там.
Светлана, знаех , че Л значи любов, но исках ти да си признаеш.
Миа, пуснал съм тото и ...може би сега съм един скромен милионер.Надявам се шегата да ти е харесала.Няма да познавам верният отговор, защото току виж съм станал много богат а ...парите развалят човека. Но няма страшно , защото аз не съм човек, аз съм злато ( както казва жена ми).Сега Грег ще каже; " Марко, много лъжеш бе брат, свий се малко".
-Няма вече.Обещавам.
Веси, скоро няма да съм в БГ.Издържам студенти.За пиенето - откакто Миа ми се скара, не съм близвал...кока кола. -
Ти сега кажи, че си в Бг и не си ни събрал на хапко-пийка. Ей тъй - да се видим бе, Марко. То за пиенето време няма. Поздрави за красивия ти разказ. Радвам се, че прочетох.
-
Светлана Л като лале, люляк, любов, а не като друго нещо започващо с л, ама бльок. Л като мижи да те лажем, Лажова един вид. Един приятел пък намери нещо еротично в svetlanal, различни гледни точки. Сигурно е нещо средно между име, светлина и изплезен език - позна! Миа2442 със сигурност знам, че тя е на 24години, но е зряла за възрастта си като четиридесет и две годишна дама. А Марко 777 значи късметлия, ДЖАКПОТ НАПРАВО! А другия път, мойто момче, нали разбра, че тук сме едно голямо, щастливо семейство, никакъв риболов без нас. Откровенци ще вземат да ти се разсърдят, ако продължаваш така самосиндикално да си пържиш рибка. Помисли! Носим на бой, тухли четворки, плащаме си пиенето - пак спести седем цента. Да си жив и здрав и винаги така готин!!!
-
Поздрав!
-
Марко, както си го разказал, ще ми се и да бях там! Ами... ти винаги така разказваш - все едно съм там, ама само все едно. Хахаха. Поздрави!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
