Скоро имаш рожден ден, Слънце мое. Откакто сме заедно, за мен това е най-хубавият ден. Казвал си винаги, че не обичаш рождения си ден, а може би не обичаш факта, че на този ден всички, които те обичаме, сме съсредоточени над това да ти показваме с вниманието си колко много те обичаме и колко държим на теб... и колко много си ни нужен… и колко сме благодарни, че на този ден се е родил такъв прекрасен мъж, който толкова много обичаме. Знам, че мразиш цялата тая дандания, неудобно ти е някак си, и те разбирам. И аз съм така. Винаги по това време се замислям какво мога да ти подаря, хем да ти харесва, хем да ти е полезно, хем да си го ползваш без проблеми вкъщи… защото аз съм в тъмната страна, в твоята сянка, излизането на яве на мен и моята обич към теб (а още повече и на подарък от мен) ще ти донесат само проблеми. Не искам да те затруднявам, Слънце мое. Обичам те, но моята обич е вече толкова изтъркана от годините, че не става за подарък. Затова трябва да измисля нещо мъничко и приказно ...