Скоро имаш рожден ден, Слънце мое. Откакто сме заедно, за мен това е най-хубавият ден. Казвал си винаги, че не обичаш рождения си ден, а може би не обичаш факта, че на този ден всички, които те обичаме, сме съсредоточени над това да ти показваме с вниманието си колко много те обичаме и колко държим на теб... и колко много си ни нужен… и колко сме благодарни, че на този ден се е родил такъв прекрасен мъж, който толкова много обичаме. Знам, че мразиш цялата тая дандания, неудобно ти е някак си, и те разбирам. И аз съм така. Винаги по това време се замислям какво мога да ти подаря, хем да ти харесва, хем да ти е полезно, хем да си го ползваш без проблеми вкъщи… защото аз съм в тъмната страна, в твоята сянка, излизането на яве на мен и моята обич към теб (а още повече и на подарък от мен) ще ти донесат само проблеми. Не искам да те затруднявам, Слънце мое. Обичам те, но моята обич е вече толкова изтъркана от годините, че не става за подарък. Затова трябва да измисля нещо мъничко и приказно, нещо, което се надявам да стопли душата и да зарадва сърцето ти, нещо, което да не се налага да лъжеш откъде и как си го взел, нещо, което да ти напомня за мен… Помня първата година откакто сме близки… помниш ли – изпратих ти някаква сладникава картичка с посланието, че ти подарявам сърцето си… Набързо се усетих и изтърчах да купя нещо по-материално – затрудних те, Слънце мое… Иска ми се моето сърце, моята обич, моята любов да са най-големия таен подарък за теб в твоя ден… почти съм сигурна, че не е така… Ти ме имаш толкова отдавна, че все едно да ти подаря част от самия теб… Помня и друг рожден ден – тогава ти изпратих пак картичка с написано от мен за теб стихотворение… пак търчах за подарък, пак те затрудних, Слънце мое… Ако ти кажа колко силно и безусловно те обичам… Няма да е достатъчно, защото толкова много пъти съм ти го казвала, че чак ти е втръснало… А така искам да те изненадам… И тая година първо ще ти пратя това, което съм написала за теб, а после… ще търча за подарък… И пак ще те затрудня, Слънце мое… Защото моята обич е трудна…
© Мила Нежна Todos los derechos reservados