26.12.2009 г., 12:21

Рожден ден

3.2K 1 1
1 мин за четене

На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:

- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?

- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.

- Нямаш ли приятели да ти помогнат?

- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичко и от всички.

- Я стига си плакал. Ела с мен. Ще те заведа на една поляна. Има голям пън и много малки пънчета. Там се събираме ние, катеричките - да си говорим или да разделим храната си. Ела, седни тук и ме чакай. Скоро ще се върна.

И катеричката, подскачайки от клон на клон, изчезна.

Всички в гората бързо научиха за мъката на зайчето. Спуснаха се да търсят семейството му.

Заприиждаха на поляната животни. Всеки носеше по нещо. Не бяха забравили, че е празник за него. Птици запяха в клоните. Скоро големият пън се покри с горски плодове и сочни клонки.

Зайо беше спрял да плаче. Не вярваше, че всичко това е за него. А когато видя майка си, водена от новите приятели, се почувства безкрайно щастлив. Всички му честитяха рождения ден. Събраха се край празничната трапеза. В средата имаше торта, украсена с плодове. В средата стърчеше голям морков. Каква радост за очите и душата.

- Честит рожден ден, Зайо - му каза катеричката. - Сега разбра ли какво е да имаш приятели? Честит рожден ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинското приятелство е като фосфорna светлина, осветява най-добре, когато всичко е тъмно...

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...