759 резултата
Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...
  68 
- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...
  307 
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
  132 
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...
  233  15 
Дълбоко навътре във вековната гора във вътрешността на огромно, разклонено дърво има дом. 3 стъпала водят до врата, скована от дебели дъски. Над нея фенер с форма на наведено надолу разтворено цвете. Отстрани на вратата - пощенска кутия. Вътре е хола, а по вито стълбище се отива нагоре в дървото, къ ...
  156 
Беше най-малкият мъж в семейството. Нямаше още три годинки, но вече бе господар в сърцата на всички. Милваха го, глезеха го, обгрижваха го, но светът за него бе ново, непознато място. Страхуваше се от големите пухкави котки, от рошавите улични кучета, от паяците, мухите, комарите, от сянката си дори ...
  240  19 
Имало едно време, а може да го има и сега едно малко селце, сгушено високо в Безименната планина. Защо Безименна ли? Защото хората дълго спорели как да я нарекат и накрая решили да се казва Безимената планина. Селцето било необикновено. В него си почивали героите от приказките, лекували раните си и ...
  396  17 
Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
  144 
В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...
  299  26 
Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...
  109 
Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...
  227 
Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
  141 
Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...
  155 
Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...
  203 
Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...
  149 
Веднъж българската крава Умноглава видяла едно тигърче да реве. Попитала го:
– Защо плачеш, Тигърчо?
– Ами видях, че доста хора се избиват и ми стана жал!...
Тогава българската крава Умноглава започнала да го утешава:
– Успокой се, Тигърчо! Знаеш ли – казват, че аз съм от едно от най-древните животн ...
  127 
Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
  148 
Имало едно време две велики царства – Източно и Западно...
В Западното царство на власт бил цар Десен. Там се почитало всичко дясно, а лявото бивало потискано. Десните пътища се смятали за най-прави и всички поданици следвало да вървят само надясно. Учените вярвали, че дясното мозъчно полукълбо е съ ...
  110 
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...
  270  20 
Веднъж всички картини в Музея „ Полди Пецоли“ в Милано започнали да говорят.
Всички посетители останали в шок.
- Тук има призраци!- казали едни.
- Това е чудо. - възхитени отвърнали други.
Тези които се изплашили, започнали да викат и тогава дошъл охраната, извели шокираните посетители и запечатали ...
  160 
Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...
  318 
Луладжа беше циганка. С нетърпение тръгна за училище в първия учебен ден на първи клас. Беше хубаво и мило момиченце. Усмихваше се на всички, искаше да се запознае с всички. Но, към когото и да се приближи, всеки ѝ обръщаше гръб. По-късно, вече в класната стая много се натъжи, защото само тя остана ...
  198 
Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...
  219 
Никак не му се ставаше на Митко сутринта за детската градина. Много пъти през нощта се събужда и светва нощната лампа. Сънува, че се превръща в дракона, който побеждава безсмъртния воин (герои от играта, с която се събуждаше и заспиваше – толкова много я обичаше, че сякаш живееше в нея).
Майка му за ...
  267 
III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
  149 
В една градинка край рекичка,
сред зеленчукова лехичка,
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...
  185 
Въведение
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...
  239 
/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...
  188 
Комедиодрама за вредата от пиенето
От Джордж Спиршек
Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,
оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино, възстановена по памет днес
Не знам защо?! ...
  200 
Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява…
Николай Хайтов, „Дърво без корен“
Леля Русана сгъна белия космат ки ...
  174 
Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятн ...
  311  24 
И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя ...
  261  13 
/детска коледна реална забава/
- О, принцесо… Падам на колене пред теб… Каква си хубавица… И как нежно си спиш в тоя стъклен ковчег… Но е време за събуждане… Моята пламтяща целувка ще те събуди… Ще станеш, ще тръгнем заедно към двореца, ще се оженим и ще живеем щастливо дълги години…
- Стой!
- Извин ...
  238  13 
Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...
  448 
Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 8 години:
1. Толкова хубаво пея, че направо мога да разплача някого с песните си. Веднъж дори приспах баба си с една песничка.
2. Това е вкусният вкус на най-вкусното нещо, което не знам какво е!...
3. Първо ще направя на баща ми китайски масаж, после - ...
  469 
Не се знаеше, кой вятър я довя на тази гола планетата. Всъщност беше астероид. Някакъв по-голям камък, изложен на всички бури и злини от Космоса.
Поникна, като малко стръкче. Искаше да опознае светът.
Тогава за първи път го усети. Беше я докоснал, много нежно, внимавайки да не я прекърши.
Странно съ ...
  591 
Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 7 години.
От един вирус бягам, друг ме хваща!
***
За да науча това стихотворение наизуст, цял ден трябва да плямпам.
*** ...
  279 
Мисли, изказани от дъщеря ми и стихотворения, съчинени от нея, когато е била малка.
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...
  182 
На улицата аз видях дете
с дрешки скъсани само да плаче.
Прегърнах го със ласкави ръце,
разказаха ми, че било сираче.
Изтърсих го от уличния прах ...
  311 
Преди много, много години, в едно царство, живял цар със своята царица. След като царицата родила първия наследник на царството, се разболяла и повече неможела да има деца.
Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в ...
  292 
Предложения
: ??:??