Не е важно къде си, важното е, че си там.

                                                     Братовчед ми Пальо

 България никога не е била морска държава. Тоест, то море винаги сме имали, че и три, но мореплаването като цяло не е в кръвта и бита на българина. Ние никога не сме имали истински флот. Е БМФ беше близо, но нашите моряци винаги са гледали към чуждия флаг. Затова все предъвкваме в исторически план за Вапцаров и Дръзки. Този кораб всъщност дори и не е този в парка. Това е Смели. Лъжат хората. Сменили са му табелите с името и са му продупчили комина. А и да издебнеш най-големия турски военен кораб, вечерта със загасени светлини, е по-скоро подло, отколкото геройство. Голям кораб лесно се мери. Като ония дето срелят по слонове в Африка. Даже съм чувал, че са ги заговорили на турски за да не се объркат. Абе усулчекиджийска работа. Но във войната и любовта няма правила. Хамидие дори и не е потънал. Още една комунистическа лъжа. А както казва Наполеон, „Историята е набор от лъжи, по които е постигнато съгласие.”, айретен се пише от победителите.

 Както и да е, Българската федерация по ветроходство е основана още през 1945 година. Даже и аз съм бил част от нея. Но като съвременен спорт ветроходството започнало да се развива пълноценно у нас през началото на седемдесетте години. Построени са множество модерни яхтбази и клубове. Внесени са лодки и ветрила от Полша, Унгария и Германия. По него време между младите българи стават популярни разходката в морето и навигацията под ветрила във вода над коленете. Един нов свят. Техниката и методиката за мореплаването тогава са си били доста скромни и не толкова улесняващи моряка като в ден днешен. Секстант, радиопеленгатор, транзистор, карта и разбира се, компас. В открито море, малко мъчно за един салага.

 В едно подобно плаване един млад Магелан е останал на вахта сам. Имал е едно просто напътствие на капитана: „Абе карай право на север.” Речено, сторено. Сяда юнгата зад руля, доцентрова платната и поема курса по указания. Север. Държи руля с две ръце като стриктно гледа да не размества много магнитната стрелка. Тя си сочи константно и вярно. Яхтата се носи по вълните. Стакселът качва идеално. Шкотите са натегнати. Банелите не хлопат. Всичко е перфектно. Само един малък детайл не бил изряден, компасът не бил руски. Става екипажа след четиричасова почивка и гледа нещо странно: брега отдясно, морето отляво.

-Къде сме бе, Иване?

-Ами прибираме се бе.

-Как бе човек? Къде караш?

-Как къде? Нали каза на север? На север карам...

 Да, той беше абсолютно изряден навигатор за себе си. Стрелката на компаса си показаше точния курс S. Точно курс на „север”. И до ден днешен между моряците може да се спомене нещо за Иван Севера.