23.10.2018 г., 8:36 ч.

 С храна си живял - 17. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
610 2 5
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

23.

Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, прибраната под шапката коса даваше възможност да се види дългата й шия...

- Ейа – представи се тя на Йоан.

Той смотолеви името си и по това, че не го попита пак как се казва, разбра, че знае. Но – формалност...

Тръгнаха към изгряващото слънце. Истинска екпедиция – движението показваше натрупан опит. Напред двама от охраната, после пазителите, накрая още двама. Последните оглеждаха и встрани, а никой от охраняемите не се впусна в разговор. Всички внимателно следяха храстите и горичките, хълмчетата и руслата на реките.

Не бяха тръгнали на пролетна разходка, а на трудна задача в смъртоносен свят. Няколко пъти спираха, докато водачите се уверят, че няма опасност. Видяха в далечината група големи котки, а по някое време по клоните на грамадно дърво се замята маймуна и изчезна в храстите.

Беше ясно, че и светът ги следеше. Но важното в случая беше в концентрацията – да не дадат възможност за изненада, да не се превърнат в бърза закуска...

Обектът беше на много опасно място – в центъра на бивш град. През крайните квартали минаха бързо. Разрушени панелни блокове, висящи арматури, размятвани от вятъра хартии и парцали, тук-там кости. Немалко от тях – човешки...

После пресякоха реката по някога пищен мост. Сега стърчаха две-три ферми, трябваше да се мине по железобетонни греди, а отдолу бавно течеше това, което беше останало от някогашната река – важна водна артерия в държавата...

И стигнаха богаташкия квартал... Големи домове, огромни паркове, изкуствени водоеми – сега пресъхнали и служещи като препятствия, тук-там скитащи бивши домашни животни – оцелели кой знае как и защо...

Имението, в което щяха да проведат изследванията беше огромно – с великолепен замък в средата, с беседки сред вече подивели горички, цели поляни от цветя, голямо езеро, в което водата незнайно защо беше все още свежа. Имаше дори риби...

- На връщане – каза Хит, виждайки хищния поглед на Йоан към плувците...

Вратата на сградата беше затворена. Един от авангарда я приоткрехна лекичко, после със замах се метна вътре. Тишина...

Влязоха още двама, след тях Йоан. Започнаха прочистване на къщата-замък. Беше на три етажа, със своеобразна кула – донжон от лявата страна. Първият етаж не беше интересен – кухня, някакви стаи... Но имаше голяма зала – за приеми, по всяка вероятност.

Там беше търсеното.

По стените висяха картини, на специални стойки бяха статуите, а най-голямата заемаше централно място, пред някогашен фонтан...

Пазачите се пръснаха до прозорците и вратите, учените се заеха с оглед на намереното. Йоан не знаеше какво да прави – не беше изкуствовед. Но Хит му махна с ръка и посочи вратата, водеща към кухнята. Вътре беше мръсно, прозорците изпочупени, вратата към задния двор висеше на едната панта...

Йоан най-напред я обезопаси – вдигна барикада от няколко маси и два шкафа. После огледа помещението. Хладилникът беше затворен, до него фризерът също беше скрит зад желязна врата. Най-удобно беше да се наблюдава от вратата към залата – хем виждаше какво правят учените, хем под око му бяха няколкото прозорци почти без стъкла. Но явно при предишното идване някой беше се постарал да ги позакрие, така че грамадите от мебели и щайги правеха невъзможна бърза атака от там...

Минаха няколко часа. Учените ту се пръскаха, ту се събираха и започваха спор. Пазачите не им обръщаха внимание – с професионална вглъбеност наблюдаваха посоките, които сами бяха определили като възможен източник на опасност.

Йоан навлезе в темпото – та това беше животът му през последните... Не помнеше месеци или години... А може и векове...

Автоматичната винтовка беше застинала в ръката му – излишна в това примамливо спокойствие, в тази удобна за работа атмосфера...

И тогава...

24.

Вратата на фризера хвръкна – като отнесена от взрив. Всъщност, беше я отметнал с рамо грамаден звяр – нещо като получовек, полумаймуна. Без да обръща внимание на изгърмялата на пода врата, маймунекът се носеше право към Йоан. Той изобщо не се замисли. Вдигна малко цевта и от кръста пусна къс откос, после подравни мерника и изстреля още три куршума. Това би трябвало да е достатъчно, но звярът изобщо не трепна. Продължи да лети с грамадни скокове и Йоан внимателно се прицели в очите. Три... Още три...

Маймунекът изведнъж закова и рухна като падаща колона...

Но Йоан нямаше време да го гледа. От вратата вече тичаха други маймуни – пет ли, шест ли...

И той заработи с прецизни кратки откоси. Една маймуна... Още една...

Останалите направиха лек завой и се опитаха да го заобиколят. Трябваше да избира – да закрие левия или десния фланг. Отляво беше Ейа... И Йоан завъртя оръжието натам. Покоси първата маймуна, втората забави тичането... И падна под куршумите на Хит. Само той се притече на помощ. Останалите трима внимателно следяха секторите си и подвикваха на учените да побързат.

Хит обърна огъня към десния фланг. Там трите маймуни вече бяха стигнали до вратата към голямата зала, но внезапният оловен поток – почти от упор и директно в гърба, ги спря.

Хит мина на единична – прицелваше се в главите им, пускаше два бързи, после минаваше към следващата. Докато човек мигне – и трите маймуни бяха мъртви...

В ъгъла на залата, до голяма камина, скрити зад барикада от мебели, се бяха събрали учените. Някои държаха оръжия в ръка. Какви ли уреди за убиване нямаше там – и пистолети /абсолютно безпомощни срещу маймуните/, и стари, но солидни автомати, дори един стискаше автентична автоматична карабина от войната...

Никой от охраната не помръдна. Само Хит обиколи, огледа всичко...

- Подведохме се по тая уж заключена врата – каза той на Йоан, когато мина покрай него...

Йоан кимна. Не беше негова работа, но той имаше едно правило в Евангелието от Йоан: „Нищо не е такова, каквото изглежда”...

Обаче, за охраната отговаряше Хит...

Справиха се, вярно. Засадата на маймуните беше добре обмислена и почти успешна... Ако не бяха автоматичните оръжия и инстинктът на Йоан и Хит...

Но за кого ли беше подготвена?

И кой гарантираше, че някъде из голямата къща нямаше друга засада?

Хит остави Йоан с тримата от охраната да бдят над учените, продължаващи изследванията си. Сам той взе един човек с оръжие и тръгна отново да огледа къщата. Което, според Йоан, трябваше да направи още при идването. Но, изглежда не бяха за пръв път тук и разчитаха на познатото...

А някой ги беше видял, разчел поведението им и беше устроил засада...

Не успокояваше, че този „някой” беше маймуна. Щом един прачовек е успял да схване системата – трябваше да се променя.

Отделно, че си заслужаваше да се помисли по-сериозно и да се отнесат с по-голямо внимание към гигантските маймуни...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

И още нещо даром - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Лиа, Стойчо!
  • Голямо израстване на героя. Добро обрисуване на "умри или оцелей" ... Хората и маймуните са близки по това, че се учат бързо и се нагаждат към околния свят. А щипка искрена любов ,дори и съвсем леко загатната, въобще не е фантастика , а чиста проба израстване или един вид обрисуване на това защо човекът е най-големият хищник и най- милата животинка. Последните части и развитието им ми допаднаха много. Поздрави!
  • И на мен ми допада този добре обрисуван (за съжаление) свят на бъдещето...
  • Благодаря, Мариана, Лина!
    Да видим натам - както казал падащият от стотния етаж, когато стигнал десетия...
  • Хареса ми...
Предложения
: ??:??