"С любородна страст ..."
“С любородна страст ..." . “Светиите“ - най-прекрасният пролетен празник от моето детство и юношество ... Слънчев празник, през март! ... Как трепва сърцето ми, спомняйки си за това великолепно тържество, в годините ... Народни песни и танци от самодейци в чудесни национални носии, уникални родолюбиви ритуали ... Какво красиво и неповторимо празненство на душите! Магия! ... С най-голяма радост и аз се включвах със съучениците, с приятели ... Както и с братята ми, и с всички ученици от гимназията, пременени по нашенски ... От тогава до днес, народните хора - Ганкино, Дайчовото, Пайдушко са моята стихия ... Възхитителният празник “Светиите“ живее от дълго време до сега, с местното читалище ... Неугасим е пламъкът на родната ни традиция … Нека да предаваме нататък, нашето съкровено родово наследство! ... Подобно на красотата, създадена за мен от майка ми преди години, с голямо желание, аз също се реших да сътворя - за двете ми внучки, като се родиха ... Една след друга - за тях, народни носии ... Събрах, преправих и доукрасих всичко мое, наследено от скъпата ми майка ... Вълненик, кенарена блузка, фуста с дантела, тъкана везана престилка, вълнен везан колан, за главата - копринена ципа ... И съвсем до скоро, колко пъти тъй нагиздени и с кошница пролетни цветя на любимия ни празник Лазаровден (и не само) - близки, приятели и съседи в нашия квартал, винаги и все с радостни усмивки, посрещаха милите ми внучки ... Още много, много съм съхранила, с духа и с мириса на тези великолепия, излезли изпод пъргавите неуморни майчини ръце ... Сътворени с много любов, усет и вкус за децата, внуци и правнуци ... Какъв разкошен сукман, старовремски, с цветни гайтани, подарих на снаха ми - наследство от майка, а тя го наследила от нейната майка ... Чудният автентичен сукман на по-малката ми внучка пък, е наследен от прабаба й - бабата на дядо й ... А преди няколко години, макар вече да бях отдадена на писането, но от малка запалена по тъкачеството покрай майка ми, през свободното си време - с дни и часове се занимавах с полупрофесионално станче ... Изтъках няколко калъфки и торбички в национален стил, за подаръци на най-близките ... Как греят те, с любимите ми слънчеви цветове - жълто-оранжевия и червения ... Кой не би могъл при желание, надявам се - по свой начин да запази, обогати и затвърди националната българска памет, “с любородна страст ...“ (Ив. Балабанов) ... Да продължим, с Божията помощ, безценните оригинални традиции, обичаи на стародавния ни народ! Със сърце и душа, да ги предадем на идващите поколени! ... И ще пребъде нашата свещена България, с духа български! ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
