20.10.2010 г., 22:25 ч.

Сама 

  Проза » Писма
1266 0 2

Насаме със себе си оставам
и че държа твоята ръка си представям.
На колене аз падам и не за прошка моля,
а за капчица любов - дари ми я!
Едно сърце аз имам - на теб го подарявам!
Една душа имам - за теб я изоставям!
И един живот имам - за тебе го живея!
Свещите вече докрая изгорели...
и слънцето гледам как бавно изгрява!
Красота запълва новия ми ден,
но тебе, скъпи, пак те няма!
И мисълта за тебе отново ме обсебва!
Пак сто сълзи изплаках и пак
хиляди въпроси без отговор задавах...
Пет години насаме със себе си оставам
и че държа те за ръка си представям...

© Ивана Кондева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??