Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе малко хладинка и течение, ама кучето на този тъпак Георги Задпечкин ме влудява. Лежа увит в чаршафа, като в пашкул, целия изпотен. Като в какавида съм. Стоя и набирам бяс. Най-различни мисли ми идват в главата - най-вече как да го пречукам това куче. Не се разбираме със семейството на собственика на кучето много, нищо, че сме съседи. Родова вражда. Общо-взето заради глупости разни.
Сега аз обаче лежа, като омотана в чаршафа какавида. А както се знае какавидата преживява метаморфоза в пашкула. Промени. На мен вече съвсем не ми е за тази вражда, или поне така си мисля, а в главата ми е убийство - не на Георги, а на кучето му. Де да имах отрова, но нямам. Имам газов пистолет, но цялата махала ...