Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. Историята, която започвам, е поредната странна история от моя свят. Дали историите ми са странни, или самата аз? Мисля си, че понякога е хубаво да хванеш лист хартия и просто да си надраскаш нещо. Вие как мислите, хубаво ли е да се усамотиш със себе си и да си изкажеш какво ти е...? И просто после да тръгнеш срещу света, напук на всичко и всички, знаещ докъде се простират възможностите ти... Всеки има мечта, нали? Хайде, позволи на твоята да се сбъдне, докажи на себе си, че можеш, хайде! 

Имах и все още имам възможността да разбера какво значи да си самотен, да живееш с някой, който все едно не те познава, който се прави, че те няма в къщата му и това не е поредното гадже, а твоят най-близък роднина!... Не е добре... Освен да продължа с разсъжденията си... май друго не ми остава...

 Добре, стоях си аз една ето такава самотна вечер и реших да драсна два реда, за да ви обясня живота. Хубав е, просто трябва да му се отдадеш и да си кажеш - Да, аз искам да живея. И така, и така. Не знам какво да ви пожелая, хора. Бъдете по-усмихнати, животът е кратък, насладете му се. Не е нужно да ви се случи нещо лошо, за да го осъзнаете, както става при повечето хора - да, трудно е, особено в нашата страна, но просто се постарайте да е добър.