Сбогом, Бабо
Сбогом, Бабо!
И ето, камбаната заби с пълна сила.
Бие за тебе, скъпа бабо...
Бие и кънти в нашите сърца...
Страх ме е, бабо, страх ме е от мен самата, че проклинам Господа всяка секунда, всеки миг...
Защо стана така... защо точно той направи това...?
Та нали той е божество, с вечна доброта дарява ни земята...
Тогава, защо? Защо той прие образа на дявола, та цели два месеца гледаше как страдаш и се молиш да те прибере.
Два месеца стоя пред неговите порти, коленичила и свила двете си ръце пред гърдите. А той не те искаше и те остави да умреш бавно... и мъчително...
Една смърт... мъчителна и не само за теб, Бабо, а и за твоите близки.
Тези, които те гледаха как се мъчиш.
Тези, които си отгледала.
Ти, скъпа ми бабо, отгледа си дете, отгледа два здрави внука и правнучка, която сега сърби за теб в този тъй самотен миг.
Завинаги ти затвори очи, завинаги спря сърцето ти да бие...
Завинаги!
Върви, Бабо, щом там ще си щастлива, ние нямаме право да те задържаме насила... колкото и да ни боли.
Върви! Сбогом!
Помни едно, Бабо... щом спомена за теб таим в нашите сърца,
за нас ти ще си винаги жива!
04.03.2010 г.
Почивай в мир, мила Бабо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
