Истината е, че се възприемах като дете на града. До момента, в който се наложи да отидем в близкото, разположено в равнината село. Двамата със съпругата ми трябваше да се погрижим за къщата, животните и разни зеленчуци в дома на родителите й. Дотогава бях виждал плодовете и зеленчуците единствено по рафтовете на магазините. А се оказа, че ще се грижим и за две козички, прасенце и банда кокошки, предвождани от агресивен на вид - а впоследствие се оказа и откъм действия - петел.
Не разполагахме с автомобил, така че се наложи да ползваме междуселската линия от малки микробуси, създадени според мен с експериментална цел. Щастливо настанили се двамата на една седалка, зачакахме с любопитство завоите на съдбата.
Слънчевите лъчи на ранната есен обагряха в охра пришпорвания от кроткия северен ветрец прах, а ние разсеяно наблюдавахме еднообразния пейзаж, докато дойде моментът автобусът да спре на спирката в нашето село. Вратата се отвори и ние, промушвайки се и залитайки, почти сгърчени, както ...