Серийният женкар. Архитектът.
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Имах 27-годишен млад любовник през 2006. Беше моят архитект. Беше на заплата при мен. Стана ми любовник по няколко причини: падаше си по мен, имаше силно развит Едипов комплекс, с родната си майка имаха недоразумения, предполагам, аз по някакъв начин сигурно приличах на нея, та връзката ни беше по-скоро майка-син, отколкото традиционна връзка между любовници. Аз го харесвах, правенето на любов беше фантастично, двамата имахме желание за rough sex, груб секс; беше само секс, никакви чувства. С него, както и с всеки любовник, аз не исках да знам или да се натоварвам с излишна информация - кой беше той, откъде идваше, какво бе миналото му или родителите, какви мечти имаше или какви бяха плановете му за неговото светло бъдеще. Не ме интересуваше дали има или няма семейство, жена и деца. Не ме интересуваха отношенията му с колегите, не исках да ме занимава с проблемите на децата си, ако ги имаше, не исках да ми говори въобще за никакви свои или чужди проблеми, или пък за чувства и най-вече да не ми говори за любов! Ако усетех, че се появяват чувства, аз тутакси приключвах отношенията си. Това е основен принцип. Тогава правех любов, без да се целувам; целувах се само, когато обичах. Срещахме се там, където аз посочех. Оставах да спя там, при него, след секса, ако така си бях наумила, но това мое решение не се влияеше от неговото желание. На следващата сутрин, след прекараната нощ с него, не позволявах да ми се задават въпроси за настъпващия ден, за плановете, които бих имала, или къде бих ходила и най-вече защо си отивах. Аз също не се интересувах от него и не му задавах въпроси! Беше перфектно!
Много държах да не се влюбват в мен, поне да не ми го показват, ако се влюбеха, но те винаги се влюбваха и това беше парадоксално. Това ставаше поради няколко причини. Основната бе, че нещата бяха променени. Мъжът е този, който дава любов, за да получи секс - това е целта на усилията му, онова, към което се стреми със своята същност. Той иска да проникне в жената, да я обладае, за да я владее. Не го интересува какви са нейните желания, коя е тя, откъде идва, дали е от добро семейство или не, какви книги обича да чете, дали изобщо обича да чете книги, каква музика обича да слуша или какъв колеж е завършила! Съгласни сте с мен, нали? Той никак не се интересува от миналото ù. Проститутките и изпадналите жени имат най-много успехи, а за тяхното минало бихме писали романи, нали? Мъжът казва на жената всичко онова, което тя иска да чуе, за да може да я спечели. Той си я пожелава, получава ерекция, бърза тръпка минава през тялото му, инстинктът му на ловец се събужда и желанието му се усилва. Стреми се да я вкара в леглото си било чрез ласки, думи или дори грубост и да получи онова, което е целта му.
I came, I saw, I conquered! Veni, vidi, vici! Дойдох, видях, победих!
Жената пък, обратно, има нужда от нежност и интимност, най-вече от ласки и думи, ама много думи, затова и най-добрите любовници в света не са онези, които имат по един голям, а онези, които могат да говорят добре, които са многословни, които казват всичко онова, което искат да чуят жените. Жените обичат с ушите си. Формулата е такава: жените дават секс срещу предоставената от мъжа интимност и любов!
Аз давах на мъжа секс, само секс, нищо друго, освен секс. Исках да му дам точно това, към което той се стремеше. Съгласявах се без много думи, без излишни „свалки”, нямаше нужда от много „тичане”, не „забременявах” както другите жени на третия месец (даже и след първия) от запознанството, не задавах излишни въпроси, не питах дали ме обича, не исках да ме лъже колко ме обича, не исках да чувам думите, че такава жена като мен не бил срещал в живота си, не исках да слушам комплименти за моите зелени очи, дълги пръсти или плътни устни ...не исках да знам дали ми изневеряваше, не му задавах неудобни въпроси, не се стараех да го ”хващам” и не проверявах случайно изпуснатите бележки, не обръщах внимание на малките несъвпадения, не ми „пукаше”, когато той изчезваше в тоалетната, за да проверява съобщенията в гласовата си поща!
Разбира се, мъжът се влюбваше в мен, защото беше объркан, защото ролите се бяха разменили. Той получаваше това, което искаше, но не беше сигурен дали точно така го искаше. Моделът на поведението беше различен. Започваше да ревнува и да говори за чувствата си, след като изрично бе коментирано, че темата брак е „табу” и че никога няма да има брак в тази връзка, дори разговор за женитбa не би имало. В този момент самецът, рицарят, мъжът-завоевател в него проговаряше и точно тогава той разваляше всичко.
Така стана и в моя случай с архитекта. Бях изчезнала от полезрението му за няколко дни. Имаше среща на българи от цял свят, дошли в Щатите. Бях му казала, че няма да се виждаме няколко дни. Бях си взела leave of absence, нещо като „болнични”, тоест, ако се случеше през тази отпуска да бъда с друг мъж, това не се смяташе за изневяра. Същото важеше и за него. След като прекарах пет бурни дни и нощи, окъпани с много секс и гарнирани с много думи, аз се сбогувах с новата си любов, един журналист, живеещ в Париж и след като минаха няколко дни, отново се обадих на моето малко гадже, на моето „boy-toy”, моята играчка.
Срещнахме се в един много изискан ресторант, където сервираха пресни риби от различни краища на света. Имаше риба от Япония, аз най-много обичах махи-махи. Тази вечер архитектът ми изглеждаше нервен, но тъй като не исках да си развалям вечерта, реших за по-лесно, че е преуморен от работа, нали работеше по един проект с моя контрактор.
- Твоят контрактор ми каза, че е бил на купона на българите; седяла си на бара и си му казала, че ще сваляш някакъв фотограф от Париж. Отначало той помислил, че се шегуваш, но на следващия ден ви видял как излизате двамата с фотографа от твоя апартамент. После ви видял да се целувате на паркинга пред блока. Спомняш ли си?
Погледнах го, защото навлизаше в териториалните ми води. Защо се опитваше да развали вечерта, която обещаваше да се превърне в красива нощ с много rough sex? Нарече го фотограф, може би нарочно, от което ми стана много смешно.
- Не си спомням! - отговорих му разсеяно.
Той обаче не преставаше да говори, малкото му глупаче с глупаче. Погледнах часовника си продължително, за да го накарам да млъкне, но той упорито продължи:
- Какво точно не си спомняш? Не си спомняш, че си била с фотографа или не си спомняш, че ми каза колко много ще бъдеш заета по българската среща? Не помниш ли, че ми каза как няма да имаш време за мен, че няма да се виждаме няколко дни, че няма да се чуваме дори по телефона...
Погледнах го втренчено и без разбиране. Какво говореше той? Помислих, че ще се осъзнае и ще спре да бърбори глупости, напротив, той продължи. Затова станах, извиних се, че отивам до тоалетната и излязох през другата врата на любимия си и доста скъп ресторант. Оставих го сам да плаща сметката този път, за да се научи да си затваря устата и не се върнах на масата да му пожелая дори „лека нощ”. Излязох отвън на паркинга, където беше приятно, духаше лек вятър, паркингът беше пълен със скъпи коли, всички те принадлежаха на хора, които се забавляваха. Стана ми тъпо заради този мой глупчо. Как ще ми разваля вечерта, но така става, като се занимаваш с бебета! Само памперси не бях започнала да сменям!
И тъй като тази вечер беше определена за купон, аз се обадих по телефона на двамата си бойни колеги, работехме заедно и с тях често се забавлявахме, винаги прекарвахме върховно. Те дойдоха и отидохме да ядем суши в японския ресторант наблизо до офиса. Разказвах им за французина и за всичко, което се беше случило с мен през последните дни. Те ми задаваха въпроси, питаха ме дали бях влюбена, коeто потвърдих с кимане.
На другия ден архитектът бе уволнен. След време разбрах, че са го уволнили и от следващата му работа. Беше блъснал някаква девойка в Синсинати на пешеходната пътека, та му взели книжката; карал бил в пияно състояние. Каза ми го моят строител, той го бе довел в офиса, за да го представи за работа преди доста време. Не се видях повече с архитекта.
Life is all about choices. Не е ли всеки сам виновен за всичко в живота си, който е така кратък, забързан и скъп!
© Ирен Давидофф Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
прррр
поради многото коментари се напънах да го прочета цялото
напомни ми ученическите ми дневници
и ритахме с Мишо. и после бръкнах под полата на Ани, а след обяд играхме шах. и после правихме ракетки . и тичахме. и гледах филм. и се развълнувах. и ... -
толкова прекрасно старомодна съм! (h)
-
С Белла.
Булевардно, но добре написано, аз не бих могла.
Поздрав! -
Аз пък имах чувството, докато четях, сякаш клиентка си разговаряше с личния психолог. Доколкото разбирам това е откъс от книга и на мен не ми се стори скучен. По скоро ми е интересно обаче това, как жените сами си налагат клишета по отношение тяхното разбиране на мъжката същност и колко мъжете са им оплетени в пипалцата! АЗ КАЗАХ!
-
За женската природа не е характерно това поведение, но си мисля, че мъжете го заслужават и че понякога трябва да постъпваме точно така. А нима е хубаво, когато ние жените сме вложили чувства и мъжете си играят с тях, просто защото не ни разбират. Героинята просто е подтиснала женското начало и е дала воля на природат, което аплодирам.
Поздравления! -
обичайните заподозрени в коментарите. неподкрепени упреци. различен аршин - нищо ново. защо просто не дадете шанс и на останалите части? за мен изказът е стегнат и неразтеглив, а сюжетът е животът такъв, какъвто е днес, независимо дали се харесва или не.
-
О, госпожо аз не съдя вас! Тук става дума за вашето произведение! Не си противореча, защото вие не приемате критика, която не е отправена към вас самата, а писаното! Или да се поставя на негово място, ако сте се засегнала( съжалявам), защото коментара ви съвсем не е уместен с посоченото от ваша страна)
-
Не съм ходил много по света като Ирен Давидофф и съм подтиснат - ял съм само бюрек в Пирот, шкембе чорбасъ до Синановата джамия в Одрин и бой в Турну Северин. Впрочем лафът за ракийка и салатка, който употребява таз дивна хемингуейка маркирайки лимитите на белетристиката си - за първи път го изтресе Елин Рахнев в телевизионен диспут с Андрей Пантев. По време на бомбардировките над Белград 99-та. Помня, че професорът се нервира и натърти, че се казва ракия и салата, а не ракийка и салатка. Младият Рахнев бе за бомбардировките над Сърбия, а Пантев против. Хубава разправия бе - още помня сблъсъка на двата цивилизационни модела (и такава тъпанарска дума "цивилизационен" ни бяха набутали в речника тогава хора по-прости от нас).
Радва ме много, че сульо и пульо не се занимават с ракия и салата в прозата си - "Много съжалявам, че не пиша за снежинки, които се топят и за разбити сърца и за ракийки и салатки".
За да се пише за ракия и салата...бе майсторлък, душа и човещина си трябва, а не еротикоподобни гевезелъци на полуграмотен любител на японска кухня.
За японската кухня ще пиша по-късно и ако се наложи. И с нея има подигравки в представения текст. -
Днес след поредното отваряне на коментарите си помислих че в тях липсва нещо. Та реших да го допълня. Ето го. Ирен, добре дошла във сайта на "откровения". Не всеки пристига със такъв гръм и трясък тука и за това те поздравлявам. Ние тука сме културни, начетени хора и трябва да сме доста впечетлени от нещо за да забравим добрите обноски. И тъй. Добре дошла и ще чакаме следващите глави от книгата ти а защо не и нови разкази.
-
Не ми харесва! Творбата - ужасна е! Скоро не бях чел нещо, с толкова беден език.Той, той, той, защото, защото, бях, бях, няма елементарна култура за избягване на повторенията! По скоро ми прилича на откровение от...
Относно последния коментар, аз също се забавлявам -
Защо ли ми звучи фалшиво?
Нищо ново!Твърде беден език!
Някой с някого някъде...(а дали е така...?)И какво от това?
Вие жено имате ли проблеми със самочувствието? -
Хората се връзват на такива текстове. От близо 15 г. съм в Нета и подобни на Ирен Давидоффите изделия съм виждал в изобилие.
Глупости на търкалета - юноша бледен си прави закачка, пердашейки серсемлъци ала прима, а обичащи литературата кибритлия хора се засягат, става разгорещена дискусия и т.н.
Което е и авторска цел.
Текстът е зашеметяващо тъп, Давидофф. Наподобява бегло на стила на един елитен зевзек Митко, който обича да се ебава със всичкото Отечествени литсайтове и да вдига гюрултия всред четящите. Но пък и липсва Митковата усмивка (когато интелигентен човек се шегува - личи някак). Нищо чудно да си е Ваша авторска работа.
-
Пер. Да. За съжеление това е част от съвременната белетристика. И на мене ми е трудно да приема публикуването на тази творба, но... Това се чете. Аз лично чета твоите разкази, тези на Грег на Илияна и нямам съмнения, че те трябва да се публикуват. А такива като този тук публикуват сами себе си. Малко секс, малко психология, малко феминизъм и готово. Тъй де. А твоите трябва. Защото литературата не бива да е "fast food" А за Майката. На мен ми харесват контрастите. Никой мъж не би бил толкова жесток. Само със жестокост една войнстваща феминистка може да подтисне майчинския си инстинкт си мисля аз. А трябва ли?
-
Дотук, хм... Да видим по-нататък...
-
Това ли е модерната белетристика? Хм, благодаря, но ако е това, то предпочитам демодираната. Онази - в която събитията бяха пресъздавани не като в разказ пред случаен непознат в кварталния бар; онази - в която героите си имаха имена; онази – в която случките дори и да не бяха разказани по хронологичен ред, човек пак се можеше да се ориентира кое след кое е; онази – която не звучеше като като елементарно воайорство от типа на Биг Брадър; онази – в която дори и да липсваше рекламната червена точка, пак имаше много повече еротика, при това художествена; онази – която не беше предназначена за бърза консумация а’ла МакДоналдс, обаче в която можеше да се връщаш и да препрочиташ любими пасажи... С една дума – белетристика не за средностатистически американци, които дори и не подозират, че някъде по света може да съществува поговорка, в която се казва, че човек не бива да си вади... хм... рапидографа там, където си вади хляба! Все пак ще ми е любопитно да прочета и други глави от книгата. Може пък и да променя мнението си за романа, кой знае?...
Викторе, извинявай, но коя „нежна и любяща майка” смачква сина си /любовника си/ като героинята? Че съдейства да го уволнят и от следващата му месторабота?!... -
Творбата или главата я разбирам така. Героинята има голямо желание да се държи и да живее като мъж. Но най накрая тя не издържа на нещо за което само мъжете са пригодени. Не може да забрави. Просто не може. Този бебчо, глупак и наивник, който е хлътнал по нея. Разказа е страхотен и много много истински. Иска ми се да кажа на тази героиня. А сигурна ли сте, че бебчо е тръгнал по наклонената плоскост от любов и разбито сърце? Може би просто така го е завъртял живота? А може би любовта е нещо което толкова много ви липсва, че подсъзнателно изпитвате неоправдано съжеление и чувство за вина? Не е ли този разказ едно "Извинявай Мили"? Аз харесвам разказа. Взет е от живота според мене. И е многослоен. Нежната и любяща жена и майка прозират през по мъжки грубото и безпристрастно изложение на събитията.....Well. Live is to make choices and never look back. Казват мъжете.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
наистина... хахахах