Спомен от детството
Това, което ще ви разкажа, беше много отдавна – около 1953-1954 година. Случката се беше почти заличила от съзнанието ми, но един ден, след една препирня във Facebook относно младото поколение, изплува отново в съзнанието ми с всичките си подробности. Старите хора в един момент започват да забравят неща от вчера, но някои неща от детството остават в съзнанието им за цял живот. Те не винаги са важни, или поне така ни се струва. Понякога важността им се осмисля много години след това.
Аз съм от едно плевенско село. Дядо ми не беше в тогавашното ТКЗС (Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство). Не бяхме много богати, но имахме достатъчно земя и животни – коне, крави, овце. Обикновено в нашия край повечето от земята се използва за земеделие – пшеница, ечемик, царевица, овес, боб, фий. Но земята на дядо ми беше повечето от половината заета с лозя и затова много от земеделската работа беше по лозята.
Лозето не ще молитва, иска мотика. Сега това звучи забавно-назидателно, ...