6.01.2012 г., 22:07

Щастие

1.1K 0 2
1 мин за четене

„Мъхчето”

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен от един лъч, старият човек забелязва малко мъхче, плаващо между могъщите корони на дърветата. Обръщайки се усмихнат към внука си, той посочва към мъхчето и казва: „Виждаш ли, момчето ми, това е щастието.”

 

„Слънцето”

Небето е покрито с облаци, а въздухът е тежък и напоен със скръб. В гробището, по време на погребение, момче стои с наведена надолу глава, с устни, впити в зъбите му, и с палци, стиснати в юмруците му. То отправя последен поглед към ковчега, а в него възрастен човек лежи, с поглед, отправен нагоре, и с изписана на лице усмивка. Момчето затваря очи и проронва сълза. Поемайки глътка въздух, то усеща как тялото му се сгорещява. Щом отваря очи, вижда жарките лъчи на Слънцето, които го затоплят и прогарят отронената от него сълза.

 

„Момичето”

На сцената в театър прожекторите бледо осветяват мъж, който търси нещо незнайно, тайно, виждано само от малцина из сенките. От ъгъла с лека детска стъпка се появява нежно, крехко и красиво създание, покрито цялото с бяла светлина. Уханието ù се разпръсва из цялата зала, а от тялото ù извира жива енергия. Мъжът усеща присъствието и сърцето му заиграва луд танц, който много няма да разберат. С бързите и трептящи движения на тялото си, той се приближава до нея и я прегръща, усещайки как колената му омекват. А в ухайните ù коси той вижда мъхче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елиас Канети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
    Щастието е хронотопно понятие,твърде отнесено и съпреживимо по различен начин от различните души.И протегнеш ли ръка към дребните на пръв поглед, незабележимите неща, се усетиш в себе си светлината на невидимото...
  • Хареса ми, Елиас.Добре дошъл!
    Поздрави!
    п.п. Аз бих оставила целия текст в сегашно време.

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...