Щастлив край
Щастлив край
Огън, слънце и вода.
Страх, любов и нежност.
Тя на пода, с нож в ръка,
плаче в кървава река!
Той в колата си, замислен
за хода необмислен!
Излиза той и тръгва.
Върви към къщата на любовта.
Приближава се и казва: "Ти си моята мечта!"
Тя с усмивка на лицето си прошепва: "Очите ти са нежен свят, а устните ти- топъл шоколад. Обичам те. И бих дала всичко ти да си със мен сега! Но, уви! Недей тъжи! Разходи се! Виж! Вика те градът!"
Кървави сълзи паднаха от лицето му.
Тя разби сурцето му!
Но НЕ! Той не се отказа!
Отиде, прегърна я и каза: "Обичам те! Не го прави!"
Тя... хвърли ножа и
облече палтото си от кожа!
Излязоха навън - в мрака - и се загубиха в тъмната гора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памел Всички права запазени
