Никой не ми каза, че завинаги ще е там, където си ти.
Никой не ми спести и дъжда.
Ласките на слънцето в мрачния ден така и не ме напуснаха.
И звездите светят с цвета на очите ти.
И тишината ми говори нежно с твоето име.
И липсата ти, и думите, и спомените ме прегръщат.
Става ми топло, става ми леко.
Не искам да виждам света покрай мене!
В съня си чиста аз ще вляза.
И в слънчева целувка ще кажа на небето колко много ще ми липсваш!
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени