Щур, по-щур и наш Хари

Прибирам се от работа и тичам по задачки. Първо да платя парното, докато не съм похарчила парите. Всички други сметки са ми на разплаквателната сметка, а парното го махнах, когато се разбра за Вальо, че пълнел банковата си...да не задълбавам, че се нервирам.  Бях първа в плащанията, ама заради него се махнах от сметка, кога стигнем тогава, не че той ще ми ги плати, но...

После трябва да напазарувам и да бързам да сготвя на моите домашни любимци, имам и час за заболекар, абе пълна програма с всички екстри. И както винаги в такива моменти ще срещна кварталната клюкарка. Единия път бях тръгнала на лекар и докато ми разкаже всички клюки, припаднах пред блока, та линейката за по-бързо дойде при мен.  Втори път така пак ми се случи, другата клюкарка, е за малко да я убия. Добре че се усети по освирепелия ми поглед, та си тръгна на време. Е, сега пак късмет - комшията Хари. Той е голям сладур, обича ядене,  пиене и всичките тези три неща.  А заразказва ли вицове, цял ден няма да спре и няма да повтори един и същ. Зевзека на блока и околия.

Една вечер не си сипал ракийка и...инсулт. Вика ни жена му да й помогнем да го закараме до болницата, той се смее и виц ни разказва. В болницата си хванаха белята с него. Полежа два-три дни и на третия му се припило кафе, пък и цигари няма. Махни че слязъл в кафенето на болницата, от реанимацията избягал нашия, ами помъкнал с него и някакъв дедка на количка със система.  И на него му се пиело кафе. Лекарите като го видели, че пали цигара на стареца, той не може да диша, нашия му вика: То кафе без цигара бива ли, я си запали, па докога издържим, брато. Как не са го убили доктора и сестрата още се чудя.

Същият този Хари дето една вечер ме причака пред блока един притеснен и ме заразпитва едни...

-          Как сте с мъжа ти?

-          Добре.

-          Дали ти изневерява?

-          Не ми казва, питала съм го, ама мълчи едно гузно, гузно. Знам ли.

-          Аха! А ти имаш ли си любовник?

-          Нямам, ама за сега.

-          Абе малко ми е неудобно да те питам...Имаш ли някакви женски, така да се каже заболявания?

-          Абе ти луд ли си, какво те интересува? Нямам!!!

-          Имам нужда от теб, една услуга, малко необичайна... 

-          Сваляш ли ме?

-          Няма да увъртам, чакай да ти покажа – и си събува маратонката. – Набодох се на един ръждясал пирон и ако може, аз затова те питах за интимния ти живот...

-          Да клекна тук и да ти ДЕЗИНФЕКЦИРАМ?! Как не те е срам, можеше поне да ме поканиш у вас, няма тук да запретвам поли.

-          Аз затова те изчаках по тъмно, че ако те заведа дома и те вкарам в банята, жената какво ще си помисли, че правиме? Ходи й обяснявай, каквато е ревнива.

-          А тя защо не свърши тая работа?!

-          Има някакви проблеми.

-          Абе ти що не си купиш риванол, бе момче?

-          Ей, какви сте това жените и Марианчето от третия етаж така ми каза.

-          Идиот.

-          Идиот я, я какви идеи ми идват!

Та бързам аз и насреща ми Хари.

-          Здравей, красавице! – как да не го обича човек, като викне и който не те е забелязал ще се обърне да те види.

-          Здравей хубавецо, как си?!

-          А, добре че ме попита да ти разправям. Отивам на лекар, нещо очите ме болят.

-          Бегай, не отлагай, здравето е най-важно, знаеш го.

-          Аз ли да не знам. Вчера ходих при нашата лекарка и да се окаже...Беля, сега отивам за капки...

-          Хари браво, че взимаш мерки, аз бързам, закъснявам.

-          Чакай да ти обясня.

-          Нямам време, имам час на зъболекар. Ела по-късно у нас, ще пийнем по едно, ще разкажеш.

-          Ама то не е дълго. Значи аз имам песъчинки в очите и сега ще ходя да ми ги изстържат. Представи си, както бъбреците образуват камъни, така и в очите се образуват малки камъчета, ако си предразположен.

-          Хари?!

-          Та се чудя, дали знаеш да има такова заболяване, дето да се образуват камъни на едно друго място? Нали не трябва да ти обяснявам точно къде. Сещаш ли се за какво ти говоря?

-          Е, аз и без това закъснях, я ми обясни по-подробно...

-          Ама, кажи, мислиш ли, че могат да се образуват камъни, по-едри, които да втвърдяват и да втвърдяват...Аз няма да ги лекувам, честно ти казвам...

-          Ще ти дойде ли акъла някога?! Съмнявам се!

-          Безнадежден случай ми казаха, че съм. А ти иначе как си, не  ти ли се иска да ти се образуват на тебе камъни и да ти се втвърдят...Ама на теб малко по-нагоре.

-          Млъкни!!! Ти откъде знаеш, че не ми се образуват точно там камъни, а?!

-          Много хубав въпрос, благодаря ти, че ми го зададе. За да съм сигурен дай да проверя...

-          Добре! Къде, у вас или у нас?

-          Нали знаеш, че жена ми е ревнива...

-          Айде у нас, тъкмо мъжът ми си е вкъщи, та после с теб заедно да ходим до болницата – аз на зъболекар, ти, за да ти гипсират я ръка, я крак...

-          И твоят ли е ревнив, закъсали сме го с тебе?!

-          А не, моят много обича да му изневерявам, а кога е пред него направо от щастие не знае какво прави...

-          Е, щом е такава работата, елате довечера да пием по едно, жената донесе от село домашна и като дойдете и на мен ще сипе, иначе й се свиди.

-          Така кажи, ще дойдем, моят донесе пържоли, клаха прасето...

-          Ей, страхотна си и не казвай на жената, уж случайно си се сетила...

Какво да обяснявам, Хари си е Хари, неизлечимо щур, ама готин!