Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мохамед събираше чалми, Хероса овладя Бендида и ни даде Зифир. Христос сбираше благоуханния накаден дим и благодарствените химни...
В деня първи на сказанието...
Тогава мина един странник. Мина и отмина. Беловлас. С чудна дреха, преминала през изпитните на толкова бури, зими, лета. С резбена тояжка, която подпираше незнайните години на пребродника.
Той срещна майка с малко дете. И видя новороденото да вдига малки ръчици, като перки на риба, да гали въздуха. Много се радваше детето на слънцето и се усмихваше на нещо свое – мъничко и то новородено, като него. Давайки му лъчезарно своята земна дан. И отмина.
Спомни си първото опиянение от света и това необятното, което гонеше, и онова светлото, к ...