lordly (Лордли Милордов)
216 961
5.02.2014 г., 20:29 ч.

Сказание за Селим Бей 

  Проза » Разкази
610 0 11
2 мин за четене

СКАЗАНИЕ ЗА СЕЛИМ БЕЙ

 

- Доведете я – разпореди се Селим бей и зиморничаво се сви в кафтана си.

Втора зима, откак със султански ферман той, бившият спахия бе станал чифликчия. След жестоки битки и множество рани, постигна го благодарността на падишаха и получи кон, кесия злато, и тази земя между езерото, солниците и морето.

Не беше лоша земята, даваше много плод, ама нещо влагата не му понасяше, та все току студ го тресеше, току пот го обливаше, а речеше ли кашлица да го дави – цял посиняваше, Селим бей.

 „Дали от раните, от походите, от битките беше тая работа, или от мястото, мъглите и късмета ми”, мислеше се Селим бей загръщайки се, кога скърцането на вратата го накара да вдигне поглед.

- Тази е крадлата, ага – доста проглушено изрече ратая и подбутна пред себе си жената.

Обет беше дал Селим, кога арнаутите избиха жените и децата му, на жена по мъжки да не гледа, но езерата на  сините очи под сламенорусата коса, го привлякоха, потопиха го, взеха дъха му и той се закашля. Кашля дълго и мъчително, та едва чу устните й да думат:

- За децата, аго, за сирачетата ми!

- Да преспи таз нощ в сламата, утре ще видим – отпъждайки ги с ръка, през кашлицата си се разпореди бея, но не пропусна да забележи изправения гръб и изпъкналия изотзад сукман на жената.

Едва захлопнала вратата, той се усети, коленичи, склони гръб и превъзмогвайки кашлицата промълви:

- Прости ми, че забравих обета си, Справедливи! Утре ще заповядам да я би-чу....- кашлицата отново го задави, сви гърдите, изпразни ги от въздуха и тогава го видя...

Беше на кон, с копие и в бели дрехи и светеше по-силно от слънцето през юни. Сложи ръка на гърдите му и му олекна. Думаше уж тихо и благо, а го чуваше като през ехо:

- Не насилвай слабите Сели-и-и-м, помагай и-им и цяр ще намериш за болестта с-и-и-и, на девет крачки под корените на старата върба-а-а – и се наведе та духна в устата му, та му дойде дъх и отвори очи.

Здрав сън спа нея нощ Селим бей. Събуди се ведър, като никога. Разпореди се да освободят вдовицата и с три коли от всичко що вирееше в чифлика му да я дарят. После заведе ратаите до старата върба. Копаха чак докъм икиндия, а под изкопаната бяла мраморна плоча с образа на конникът с копието, бликна вода, миризлива, но сладка.

 

*

И сега пътниче, когато си по Черноморието, дори и да не ти е на път Поморие и светата обител „Св. Георги Победоносец”, отбий се та прочети за изцеления Селим Бей, за решението му да стане православен монах, отпий от целебния извор, помоли Бога за прошка и стани по-добър към другите.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен е! Благодаря!
  • Няма нужда, Куш: тя лекува и пациента, и лечителя.
  • Добротата лекува. Няма да кажа нищо повече. Трябва да говоря цял ден.
  • Катя, ти трябва да си посещавала манастира и сигурно затова ти е лесно да си представиш сказанието.
  • Много реалистично си го пресъздал. Все едно бях там и го видях.
  • Благодаря,Мони!
  • Хората не са лоши, животът ги кара И на мен ми хареса Поздравявам те
  • Радвам се, че ви е допаднал текста, Кети и Лидия!
    Не е грешно да се греши, Дани, грешно е за прошка да не се моли
  • Удивително!
  • Браво ти Милорд! Хем притча, ама пак си има от онуй, твойто си. И финала ми хареса. Това лято ще се отбия дето казваш да се помоля за грешната си душа!
  • Поздравления, Лордли! Бях забравила, че можеш да пишеш и по този начин. Много ми хареса.
Предложения
: ??:??