Минаха толкова години откакто не сме били заедно, но твоето присъствие все още живее в сърцето ми. Всеки ден спомените за теб оживяват и ме карат да се усмихвам през сълзи. Когато погледна в огледалото, виждам частица от теб в себе си – твоите очи, твоята усмивка, твоя дух..
Често се питам как си и дали си добре там, където си сега. Протягам ръка към теб, но знам, че тази връзка е вечна и неосезаема. Твоята душа се рее сред звездите, в безкрайността, където времето и пространството нямат значение.
Ти винаги ще бъдеш моята мила майка, която обичам повече от всичко. От момента, в който те загубих, болката в сърцето ми не спира да расте. Чувствам празнота, която никога няма да бъде запълнена. Част от мен отлетя заедно с твоята душа и остави рана, която никога няма да зарасне.
Липсваш ми всеки ден, мамо. Но знам, че си винаги с мен, дори когато не мога да те видя или чуя. Ти си светлината, която ме води, и любовта, която ме подкрепя.