8.03.2013 г., 12:25 ч.  

Сляпа тишина 

  Проза
783 0 3

 

Бягам по път без павета 

и тишината обгръща ме в мрак. 
Уж към тебе водеше тази пътека... 
Но ти ме подмина,
а аз пак не разбрах...
 
И със слепи надежди за глътка любов, 
отдадох се скришом в нощта
на сляпа тишина и мрачни надежди,
по улицата покрита със кости, 
а не със любов...
 
 
пс: Докато търсих едни документи в компютъра си, случайно открих едни стари писания от един малко депресиран период от тийнейджърските си години :D и реших да споделя това стихче. Което ме накара да се замисля, че не съм писала от много отдавна. В един момент станах много щастлива и щастието не ме е напускало и за миг. А явно тогава тъгата ме е вдъхновявала. Интересно ми е какво бих сътворила сега... Би било противоположно като чувство.

© Веселина Маджарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите ^_^
    Опитах се да промена категорията, но не ми позволява....
  • Ами сподели си щастието тука по същия начин както си споделяш нещастието. Напиши ни един слънчев стих или весел разказ. Честит празник!
  • Е, по-добрия вариант е да бъдеш щастлива! Честит празник!
    ПП Категорията е "поезия", добре е да я промениш!
Предложения
: ??:??