Сляпа тишина
Бягам по път без павета
и тишината обгръща ме в мрак. Уж към тебе водеше тази пътека... Но ти ме подмина, а аз пак не разбрах... И със слепи надежди за глътка любов, отдадох се скришом в нощта на сляпа тишина и мрачни надежди, по улицата покрита със кости, а не със любов... пс: Докато търсих едни документи в компютъра си, случайно открих едни стари писания от един малко депресиран период от тийнейджърските си години :D и реших да споделя това стихче. Което ме накара да се замисля, че не съм писала от много отдавна. В един момент станах много щастлива и щастието не ме е напускало и за миг. А явно тогава тъгата ме е вдъхновявала. Интересно ми е какво бих сътворила сега... Би било противоположно като чувство.© Веселина Маджарова All rights reserved.
