Смачкани бележки

Трезвата мисъл е опасна, г-да! Не се уповавайте на трезвата си мисъл, за да не пострадате от угнетение. А и ще загубите добрите си вибрации, хе-хе. Човек трябва да е недодялан и груб! Тогава ще пращи, като диня, от здраве. Хитростта и егоизмът са отличителните черти на високообразования и просветения ум. И на формата. Аз обичам формата, г-да! Понеже нямам вяра на собствения си разум (че защо да имам?), аз наблягам на формата. Опаковката продава, не съдържанието, съдържанието е кисело и те боли корем от него. Формата е рожба на безплодния литературен напън! Съзнавам го, още повече, защото съм бездарен творчески шут! Този многословен и отвратителен патос търси единствено формата и удоволствието от нейното опиянение! Нищичко повече!
 

Разбира се, простакът също може да бъде подлец като мен, но поради липса на интелект, неговите възможности са ограничени. За нас, модерните и цивилизовани прогресивни умове, такава преграда липсва, ние манипулираме и лъжем по-красиво и изтънчено, елегантно, ако щете. За нас преградите са липса на толерантност, тесногръдие и отнемане на свободи! В крайна сметка ние не забравяме лъжите и и не се оплитаме в тях, по дяволите!
 

Ние сме без съмнение глупаци, г-да, но и естети! Мили мои, аз плюя на всички, които пазят тайната на глупостта и това е брилянтен парадокс! Тоест плюя и на себе си. А тайната на глупостта се крие в тайната на самозалъгването от притежанието на знания и качества! Впрочем, аз съм поклонник на тази тайна! Човекът, познаващ себе си, осъзнава своето нищожество, той знае, че е гнида, и скромно върши делата си. Скука, г-да, скука! Честност и скука! И отгоре на туй скромност! Плюя и на тях! Плюя и нас вас, моите съмишленици! Защото съм егоист и моята кал е лечебна! Всеки пън събира парченца информация, сглобява ги за формата, пази ги в сърцето си, пише ги на хвърчащи намачкани хартийки, летящи без посока, като същински минзухарчета и после ги трие с веселие.
 

Целта на формата е да се противопоставя. Това е нейното амплоа. Яростно отричане на чуждото. Това възвишено житейско кредо е полезно за чиновническия ум, защото се явява неговият житейски баланс, мисловната му везна. Без нея той губи тщеславното си равновесие и изпада в размишление, а след туй и в униние. Затова той отрича и стига дотам да отрече себе си! О, да, г-да, глупакът стига дотам да отрече съзнанието и битието си, тъй като отричайки всичко, следователно отрича и себе си! И така, аз пиша, но не съществувам, ако щете. Хе-хе!
 

Между впрочем, преди да стане патологичен глупак, заетият със себе си деец и драскач като мен, се занимава единствено със себе си и страда от чудовищната си наивност. Нима, г-да, мислите, че умниците на тоя свят не могат да бъдат наивни?! Достатъчно е да проследите изявленията на нашите културни дейци, интелектуалци, и въобще хора на изкуството, държавници и журналисти. Предизвиквам ви да намерете в тях капка разум!
 

Наивността е добре охранена инфантилност. Нейна сестричка е безхаберието. И, увещавам ви, аз съм кръгъл наивник, г-да, и ще рече глупец. Аз съм непоправим негодяй, но това ме улеснява, тъй като мисленето ме уморява до смърт! Аз чувствам! Чувствам чрез формата и противопоставянето, които са се хванали за ръчичка! Аз съм емоционално и чувствено говедо, което обаче е над нещата и бидейки саможиво и (по презумпция) част от тълпата, страда, защото не може да бъде с нея, тъй като я мрази и иска да страда, заради самата извисеност на страданието и нищичко повече. Аз съм слепец и живея в непрогледен мрак и скъпя белия си бастун, който размахвам на виждащите и точица светлина! Аз съм извисен слепец, г-да, светец без нимб, философ без брада, таралеж без бодли! Моята образованост е вашето унижение! Моята любов – ваша мъка!
 

Самият аз съм съвсем привидно благоразумен и предвидлив, ала плюя аз на вашата непрозорливост. Плюя на нея от едничко тщеславие и гордост! Аз съм практичен подлец. Най-страстно прикривам своята подлост. О, г-да, аз не живея в подземия, а в царските палати на суетата - там аз споря дори и в съня си...