23.06.2015 г., 21:24 ч.

Смисълът на живота 

  Проза » Други
501 1 2
6 мин за четене

                                      Смисълът на живота*

 

  15.11.2015г.  

 

  Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.

  Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е тежко например да се грижа за господин Смардовски, чийто памперси трябва да сменям, за да мога да имам достатъчно средства, с които да си плащам следването в университета. На всичко отгоре, той вечно е недоволен и сприхав. Веднъж даже ме замери с патерицата си, задето кафето му се било забавило.

  Но както и да е. Утре имам почивен ден. Дори няма да ходя на лекции. Възнамерявам да уча за предстоящия изпит или да изляза с приятели, за да поразпусна. Лека нощ.

 

  16.11.2015г.

 

  Какъв ден! Направо ще ми експлодира главата!  

  Сутринта станах рано, защото г-н Смардовски беше паднал в банята. Отидох да се погрижа за него, защото ми стана жал за клетия старец. И макар че не беше нужно да ми отправя заплахи, че щял да ме уволни, ако не съм си дотътрел мързеливия задник при него, той ги отправи.  

  Както и да е. Следобед вече бях успял да се прибера вкъщи, когато един от тайфата ми се обади. Зарадвах се, защото напоследък бяха започнали за ме отбягват. Може би ми се сърдеха, задето не им отделям достатъчно време, но аз просто нямам такова!

  Отидох на срещата. Забавлявах се. Всички мои приятели бяха пълни с готини истории от лятната ваканция. Аз, разбира се, нямах никакви истории за разказване, защото през цялото време бях работил и учил. Но това не ми попречи да се радвам на компанията им.

  Обаче не останах там дълго. Прибрах се след малко повече от половин час, за да мога да довърша курсовата си работа, която нямаше да се напише сама. Да знаеш, мило дневниче, не може човек да успее, ако не се потруди здравата.

  Утре ще ставам рано. Трябва да закарам г-н Смардовски на лекар.

  Отивам да спинкам.

 

  17.11.2015г.

 

  Много странен ден! Сутринта закарах г-н Смардовски на лекар. Отне ми няколко часа, защото по пътя имаше задръстване, а пък и опашката пред кабинета силно го наподобяваше.

  После се прибрах вкъщи. Бях много силно уморен, но успях да довърша курсовата си работа. Стана шедьовър! Само да си преговоря теорията и всичко ще бъде наред.

  Тъкмо когато се бях приготвил да си направя кафе, за да се освежа малко, получих странно обаждане от гаджето на един мой далечен познат. Момичето ме покани да се отбия у тях, но не обясни защо. Щяло да бъде изненада.

  Зарадвах се и веднага отидох, но се оказа, че в къщата се намира само гаджето на далечния ми познат, а самият той дори не знаеше, че аз съм там. Много се шокирах! Но това беше нищо, като се има предвид, че едва след като бях влязъл в къщата, девойката свали тънката си ризка и разкопча сутиена си. Това беше шокиращото!

  Не, скъпо дневниче, нищо не стана. Бях толкова отвратен от низките страсти у хората! Ако имах човек до себе си, никога не бих му изневерил, камо ли да въртя любов с негов приятел! Това е недопустимо! Момичето определено е красиво, но предпочитам да си умра девствен, отколкото да предам някого, като извърша такова мерзко дело!

  Сега отивам да уча, че утре съм на изпит. Много се вълнувам! Много съм уморен, а и малко ме мързи, но ще се постарая да се концентрирам. Шестицата би била най-малката награда за мен, като се има предвид, че устоях на изкушението.

  Чао.

 

    18.11.2015г.

 

  Дневниче, стискай палци! Сега отивам при г-н Смардовски, а следобед съм на изпит.

 

                                         ***

 

  Много странно. Сега се намирам в университета. С колегите чакахме сума ти време, а преподавателят не дойде. Накрая се свърза с нас и ни каза, че ще закъснее с два часа. Който искал, да го чакал, а който не искал – щял да бъде изпитан другата седмица. Всичките ми колеги си отидоха, като казаха, че имали по-важни и приятни занимания. Само аз останах. Предпочитам да бъда изпитан днес, защото нямам какво да правя, а и за да ми олекне най-сетне. Чао. Поне засега. Ще си преговарям.

 

                                      ***

 

  Урааа!!! Имам шестица, скъпо дневниче! Вярно е, че чаках не два, а три часа, но си заслужаваше. Още една година и завършвам. Най-после ще мога да върша разни полезни неща за обществото! Супер! Усещам как животът ми придобива смисъл. Няма ли да пуснат лампите в този влак. Вече се стъмни.

 

                                              ***

 

  Още съм във влака. Той, между другото, нещо не се движи както трябва, макар че лампите вече работят. Ама много важно. Доскуча ми, та реших да попиша малко. Днес си мислех... Но какво става? Лампите почти угаснаха. Целият влак се тресе! Прехвърчат някакви искри. О, не! Пожар. Подпалихме се, а влакът не спира... Хората се скупчват един до друг... Боже, дано се преобърнем в някоя река, иначе всички ще изгорим живи...

 

* дневникът е намерен близо до една железопътна гара, захвърлен в храстите, намиращи се до влаковите релси.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото и да е клиширано - истината е в баланса. Човек не трябва да изпада в крайности - нито да е изцяло отдаден на кариера, образование и т.н. ,загърбвайки личния си живот и важните за него хора , нито пък да живее безцелно, по описания от Белла начин Както обичам да казвам - нищо прекалено не е хубаво
  • Интересен замисъл, умело осъществен.
Предложения
: ??:??