Смъртта на Брака

Златният дворец на върха на Олимп блестеше както никога досега. Тази вечер щяха да се съберат всички богове, за да отпразнуват поредната победа. Но тази нощ щеше да се случи нещо, което щеше да промени света на боговете и на хората. Великите мойри и днес предяха поредната нишка на Живота, но изведнъж тя стана златна. И трите се спогледаха. Клото продължи да преде и рече:

- В този ден живота на бог или богиня е в нашите ръце.

- Не предвещавам нищо добро на този, на когото е нишката - отвърна Лахезис.

Атропа също се обади:

- Добро или зло, аз не знам, но Смъртта ще посети днес светлия Олимп.

А през това време боговете и богините се подготвяха за празненството. Никой не подозираше за предстоящата опасност, която щеше да връхлети свещенния връх. И докато всички бяха радостни и развълнувани от предстоящето пиршество, то в покоите на царицата на боговете бе тихо и мрачно. Хера - съпругата на Зевс, бе седнала на балкона и гледаше към градината. Хелиос се прибираше и диска му вече се скриваше зад хоризонта. Тя се усмихна, но вмигом усмивката й се стопи. Това което мислеше да стори тази вечер щеше да промени много съдби навеки. Умора се изписа по прекрасното и божествено лице. Не бе спала дълги нощи, обмисляйки всичко, което се бе случило в нейния живот. Нощта покриваше небесния склон и искрящите звезди проблясваха тук таме, а на лицето ù сълзите блестяха, отразявайки лунната светлина пратена от богиня Селена.

"Дойде денят, в който идва моя край. Сторих толкова много злини, за които съжалявам от дъното на сърцето си. От богиня на брака се превърнах в богиня на ревността и смъртта. Погубих толкова много животи и в името на какво? На любовта? Не. Между нас никога не е имало любов. Зевс никога не ме е обичал. Била съм толкова сляпа относно неговите чувства, че не видях в какво се превръщам. Никога не съм си мислела, че ще се превърна в това чудовище, което съм сега. Мечтите, за които някога бленувах, бавно изгоряха в огъня на ревността, злобата и омразата. Душата ми остана празна и бях опустошена от тези пагубни чувства. Но тази вечер скъсвам тази дреха на омраза, която ме обгръща и трови моята душа. Къде се изгуби моята любов? Къде изчезнаха мечтите ми вълшебни? Къде се изгубих аз самата? Днес казвам: КРАЙ! Вече намерих онова, което бях изгубила. Моля се на Всевишния да ми прости грешките, които сторих, и да ми помогне да преоткрия себе си отново." - тежка въздишка се откъсна от гърдите ù. Тя стана и отиде до парапета.

"Усещам се отново жива и свободна. Време е да сложа край на тази история. Брак - каква смешна дума. Няма на света двама души, които да се обичат толкова много, че дори и след като влязат в брак, любовта им да се запази, докато смъртта ги раздели. И ако някой ми каже, че има, ще се разсмея на тази шега. Шега, измислена като вълшебна история от някой поет или изпята от някой певец. Вечната любов между двама души не съществува и никога не е съществувала."

- Хера!

- Да.

- Хайде идвай. Тържеството ще започне след няколко минути.

- Ще сляза след малко, Деметра.

- Добре. Чакаме те.

Деметра излезе от покоите ù и се върна в залата, където пирът бе започнал. Тя отиде и седна до брат си Посейдон, взе чашата си и отпи от сладката амброзия.

- Къде е Хера? - попита я брат ù.

- Каза, че след малко ще дойде - отвърна тя. Посейдон кимна и се обърна към брат си Зевс. 

Всички богове бяха дошли на тържеството. Дори мрачният Хадес беше тук със съпругата си. Музите пееха своите прекрасни песни, а няколко нимфи им пригласяха в хор. Пирът бе в разгара си, когато вратите се отвориха и в залата влезе Хера. Всички станаха и се поклониха на царицата на боговете. Дриадите, които танцуваха, се отдръпнаха, за да може да мине великата богиня. Хера тръгна към съпруга си, но когато стигна средата на залата, тя спря. Усмихна се, поклони се на Зевс и проговори:

- Добра вечер на всички. За съжаление тази вечер няма да ме видите седнала до многообичния ми съпруг. - Всички в залата бяха изумени от това изказване, а Зевс се намръщи.

- Хера, какво става? - попита той жена си.

- Става това, което трябваше да направя много отдавна, но нямах смелостта, нито пък желание. Но всичко свърши Зевс. Повече не мога да бъда твоя съпруга и не искам. Разбрах, че това което наричаме "наш брак", вече не съществува.

- Хера не говори глупости. - Зевс рече да тръгне към нея, но тя го спря.

- Спри! От нашия общ живот познах и добро и зло, но напоследък злото трайно се настани в брака ни и се превърна в мой начин на живот. И не обвинявам никого, освен себе си. Никога не съм искала такъв живот и едва тази вечер осъзнах безмислеността, която ме е обгърнала в здрава прегръдка, благодарение на моята ревност, злоба и омраза, които извираха от моята душа с единственото извинение, а именно - спасението на нашия свят обет. Уморих се, съпруже мой, от ревността и злобата, които ме разяждаха във всеки миг от моя живот. Затова тази вечер реших да сложа край на това, което ме убива най-много - брака ни... От днес нататък ние вече не сме женени и сваляйки сватбения си пръстен от моята ръка, слагам края на нашия брак. Нека този символ на брака се превърне в прах и нека всеки, който встъпи в брак, от тук нататък животът му да се превърне в прах. - Тя свали пръстена от ръката си и го хвърли на пода. Ярка светкавица блесна и порази пръстена, превръщайки го в прах. Хера погледна съпруга си и изчезна.

Всички в залата бяха потресени от видяното. Изведнъж два вика нарушиха настъпилата тишина. Единият мъжки, а другият - женски. Богът на брака - Хименей, и богинята на домашното огнище - Хестия, бавно се превръщаха в каменни статуи.

Боговете все още не можеха да повярват на случващото се тази вечер. Зевс бе седнал на трона си и със затворени очи си представяше всеки един момент от събитията, които се развиха на тържеството. Там, където бе сватбения му пръстен, сега бе празно, тъй като и неговият пръстен се бе превърнал в прах. Изведнъж той стана и повика Хермес:

- Синко, отлети надлъж и нашир, намери Хера и я върни тук. - Младият бог кимна и хвръкна с бързината на светлината, а останалите богове седяха мълчаливо по местата си и гледаха двете каменни статуи, които бяха поставили в средата на залата.

Хермес дълго търси богинята и най-накрая я намери на един скалист бряг, седнала на една висока скала.

- Майчице златна, татко Зевс те вика да се върнеш отново при нас.

- Защо? Какво желае Зевс от мен? Вече не съм му жена.

- Знам Велика Господарке. Но той иска да се явиш пред него. - Хера погледна младия бог, изправи се, усмихна се тъжно и каза:

- Да вървим. - Тя последва Хермес и не след дълго пристигнаха на Олимп. Когато влязоха в залата, всички богове станаха прави. Хера видя вкаменените богове, погледна към Зевс и рече:

- Виждам, че моите действия са наранили отново. Съжалявам. Не съм искала да се случи така.

- Хера, защо не дойде да поговорим, а направи целия този цирк? - попита я Зевс.

- За теб може и да е цирк, Господарю, но за мен бе важен момент от моя живот. Вече се чувствам свободна от всичкото зло, което бе в мен. Но виждам, че постъпката ми е станала причина за ново зло към тези невинни. Затова ще поправя грешката си и се заклевам, че от мен зло повече никога няма да излезе. - Тя сложи ръцете си върху каменните статуи и постепенно вкаменените богове възвръщаха своя обикновен вид. Когато си възвърнаха стария облик, те се обърнаха към богинята, за да ù благодарят, но изненадата им бе голяма, когато видяха тяхната избавителка превърната в каменна статуя с протегнати ръце към тях. Деметра с вик се хвъли към вкаменената Хера. Хестия се обърна към брат си Зевс и със сълзи на очи го попита:

- Любими братко, не можеш ли да ù върнеш предишния облик?

- За съжаление, не. Не мога да я върна обратно.

- Мъртва ли е?

- Да, Хестия. Нашата сестра си отиде завинаги.

Хефест коленичи пред майка си и зарида горчиво. Арес смъкна всичките си доспехи, почерни блестящия си хитон и заплака. Всички богове оплакваха загубата на тяхната, сестра, майка и господарка. Зевс тръгна към статуята на жена си, но когато я докосна тя започна да се рони.

- Не-е-е-е! - извикаха Деметра и Хестия. Каменната статуя постепенно се превръщаше в ситен прах. В мъката си Зевс направи златна купа, обсипана с рубини и скъпоценни камъни, и сложи праха на Хера в нея, след което я постави на трона ù.