Сняг
С Н Я Г
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орхан Памук. ”Творение на Аллах ли е всяка една снежинка?” А аз никога не се бях запитвала кой ги сътворява – тях, снежинките. Усмихнах им се, протегнах си ръката и започнах да им се радвам.
В следващия миг портичката на двора се отвори и по трите стъпала заслиза голямата ми дъщеря. Между снежинките приличаше на чудна фея. Черното ú кожено късо яке цялото блестеше от творението на Аллах, горе широката топла яка, така намокрена, беше оживяла все едно, косата ú, вдигната нагоре, искреше в най–различни цветове!
Бях готова да надам най–радостния вик, когато съзрях малкия ми син как тича покрай оградата. Разликата им е голяма – тя е на 26 години, а той няма още 13. Той е малко пълничък и с тая тежка раничка от училище и дънките му, мокри до коленете, и косата му, залепнала и мокра, и обувките му, подгизнали целите, а бузките и ръцете... жар червени. Тича тромаво към нас и ни цели със снежните си топки. Една след друга, една след друга... И се смее, смее... заедно с всичките снежинки. И се разпилява сняг и сняг, и... Сняг...
И нито ми е студено повече, нито ми тежат дървата, нито ми е мокро. Само ми е неземно радостно и щастливо!
Стефка Галева
Гр. Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
Поздрав!
