1.12.2009 г., 1:26 ч.

Специален ден... за детелината - любов 

  Проза » Други
3716 0 10
3 мин за четене


Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.

Случи се преди година.
Случайно.

Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха.
И взеха да ме замислят.

Но тази Случайност, за която ви говоря, се появи самотно. От нищото, така да се каже. И толкова много ме зарадва. Оказа се удивителна!

Стига съм увъртала.
 Случайността (знаете, че си я приемам като моменти, в които Бог просто е решил да остане анонимен) ме срещна с един невероятен мъж.

Аз го познавах, но той мен – не..
Просто е друга величина. Огромна. Невероятна. Нямаше как да знае за мен.
До 16-ия ден на октомври, миналата година.

След което животът ми промени хода и посоката си. Завъртя ме с неуправляеми обороти. Преобърна ме до неузнаваемост. Дори за децата ми.
Оказах се влюбена.
Друг е въпросът, че това си го знаех само аз.
Нямаше значение.
Чувството беше невероятно. А и ми беше липсвало толкова дълго... Мислех си, че на 40 е невъзможно да се появи. Затова не го и търсех.
А то... се появи като на шега.
Усминахто.
Усмихна ме.


****
Седяхме на маса в луксозно столично заведение.
Първоначалната идея за шампанско се провали, защото „глупавичката” ми професионално-овнешка праволинейност реши да ми напомни, че от алкохола „употребявам” само сухо червено вино и уиски.
Можех ли да знам как щеше да ми подейства питието на аристократите?
Все пак трябваше да мога да се контролирам.
Поводът за оказалата се в последствие лична среща си беше професионален.
Не съвсем.
Поканата гласеше : „....И да проверим колко скучни хора са... представителите на една професия.”
Провокиращо, нали?

*****
Оказа се, че никак не са скучни. Със сигурност - един от тях.

*****
Какво се случи ли?

Ами лягах и ставах с мисълта за този човек.
Чувахме се. Чуваме се.
Пишехме си. Пишем си.


Наскоро му признах, че, всъщност, съм била много влюбена в него.
Направих го, когато осъзнах, че тази Любов е Невъзможна.
Че тази Любов е толкова Красива, че не бива да бъде възможна.



Тази Любов е като четирилистните детелини, които хербаризираме и много нежно и внимателно поставяме между страниците, за да ги имаме завинаги.

И само мисълта за тях ни прави щастливи.

Сега, когато пиша тези редове, отварям книгата.
Слава Богу, Детелината-Любов си е тук.

Улегнала.
Нежна.
Чупливо-красива,
 страх ме е дори да я докосна.
Но е тук.

И няма как, ще си остане с мен завинаги.
И ще съществува, докато мога да прелиствам страниците.

******
Всяка любов е откъснато цвете.

Колкото и да му сменяме водата, то все един ден увяхва.

Обикновено изхвърляме увехналите цветя. Нали?
Пък и казват, че не носят добра енергия, когато са без корен.

*****
Детелините – Любов обаче са някак си други.... Много специални.

Не ги изхвърляйте.
Със сигурност имате поне една любима книга.
А между страниците й... непременно ще се намери място и за Нея.
*****

Детелината – Любов! 


 

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Красиви са детелинете -Любов и "скъпи", но аз все пак ви пожелавам много живи и истински цветя около вас
  • Поредицата от случайности, не е случайност!
    Успех!
  • Много ми хареса! Няма случайни неща, всичко е предначертано, но се случва в точно определения миг- когато сме го заслужили. Поздрави!
  • Красиво, лирично, нежно, влюбено... и толкова вярно. Прекрасна проза, както винаги!
    Чета си те и ми е гот!
    Поздрави!
  • Разбирам те Галина, странно защо?

    Мисля, че тази твоя фраза изразява всичко:
    "Че тази Любов е толкова Красива, че не бива да бъде възможна".
    Поздравления за хубавия разказ и посланията!
  • Толкова ви благодаря на всички!
    Истината е, че пристъпих много страхливо тук...Канех се отдавна и все отлагах!
    Прегръщам ви!
  • Прозата ти е много поетична, нежна и топла. Наслаждавам се когато те чета. Поздравления от мен за хубавите мигове. И все пак уискито е за предпочитане пред шампанското. Правилно си постъпила.
  • Изненадана съм много приятно, Галина! Вчера прочетох и другите твои произведения, публикувани тук. Установявам, че стилът ти ми харесва и със сигурност ще очаквам следващите ти творби. Поздравления!
  • На този свят всичко ни е подарено Понякога просто не разбираме предназначението му

    Поздрави и от мен!
  • за да "работи", трябва да се подари
Предложения
: ??:??