Специален ден... за детелината - любов
3 мин за четене
Днес е много специален ден за мен.
Един от онези, които могат да се окажат единствени в живота ни.
Случи се преди година.
Случайно.
Напоследък на случайностите отделям специално внимание. Някак си зачестиха.
И взеха да ме замислят.
Но тази Случайност, за която ви говоря, се появи самотно. От нищото, така да се каже. И толкова много ме зарадва. Оказа се удивителна!
Стига съм увъртала.
Случайността (знаете, че си я приемам като моменти, в които Бог просто е решил да остане анонимен) ме срещна с един невероятен мъж.
Аз го познавах, но той мен – не..
Просто е друга величина. Огромна. Невероятна. Нямаше как да знае за мен.
До 16-ия ден на октомври, миналата година.
След което животът ми промени хода и посоката си. Завъртя ме с неуправляеми обороти. Преобърна ме до неузнаваемост. Дори за децата ми.
Оказах се влюбена.
Друг е въпросът, че това си го знаех само аз.
Нямаше значение.
Чувството беше невероятно. А и ми беше липсвало толкова дълго... Мислех си, че на 40 е невъзможно да се появи. Затова не го и търсех.
А то... се появи като на шега.
Усминахто.
Усмихна ме.
****
Седяхме на маса в луксозно столично заведение.
Първоначалната идея за шампанско се провали, защото „глупавичката” ми професионално-овнешка праволинейност реши да ми напомни, че от алкохола „употребявам” само сухо червено вино и уиски.
Можех ли да знам как щеше да ми подейства питието на аристократите?
Все пак трябваше да мога да се контролирам.
Поводът за оказалата се в последствие лична среща си беше професионален.
Не съвсем.
Поканата гласеше : „....И да проверим колко скучни хора са... представителите на една професия.”
Провокиращо, нали?
*****
Оказа се, че никак не са скучни. Със сигурност - един от тях.
*****
Какво се случи ли?
Ами лягах и ставах с мисълта за този човек.
Чувахме се. Чуваме се.
Пишехме си. Пишем си.
Наскоро му признах, че, всъщност, съм била много влюбена в него.
Направих го, когато осъзнах, че тази Любов е Невъзможна.
Че тази Любов е толкова Красива, че не бива да бъде възможна.
Тази Любов е като четирилистните детелини, които хербаризираме и много нежно и внимателно поставяме между страниците, за да ги имаме завинаги.
И само мисълта за тях ни прави щастливи.
Сега, когато пиша тези редове, отварям книгата.
Слава Богу, Детелината-Любов си е тук.
Улегнала.
Нежна.
Чупливо-красива, страх ме е дори да я докосна.
Но е тук.
И няма как, ще си остане с мен завинаги.
И ще съществува, докато мога да прелиствам страниците.
******
Всяка любов е откъснато цвете.
Колкото и да му сменяме водата, то все един ден увяхва.
Обикновено изхвърляме увехналите цветя. Нали?
Пък и казват, че не носят добра енергия, когато са без корен.
*****
Детелините – Любов обаче са някак си други.... Много специални.
Не ги изхвърляйте.
Със сигурност имате поне една любима книга.
А между страниците й... непременно ще се намери място и за Нея.
*****
Детелината – Любов!
http://www.youtube.com/watch?v=aOWz3-QXY6M&feature=player_embedded
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
