19.12.2010 г., 20:20 ч.

Спомен 

  Проза » Други
744 0 1
2 мин за четене

КОЛЕДА е времето, което събира близките хора. Във въздуха витае миризмата на коледни сладки, примесена с вълшебството отново да споделиш с ближния си минало, настояще, планове за бъдещето. Снегът се сипе тихо и застила земята искрящата си пелерина. Тишината завладява всичко и като че ли ти се иска да стъпваш едва-едва, за да не събудиш заспалата природа.

Зад заскрежените прозорци, отрупани с кристална дантела, една старица стоеше в своя люлеещ стол и наблюдаваше игривите пламъчета в камината. Тя хвърляше от време на време по някоя цепеница в огъня и отново се отдаваше на опияняващата тишина. Тази Коледа не бе сама у дома, с нея бе най-голямата ù внучка. Може би момичето предусещаше зимата, която вече вледеняваше кръвта на старата жена и близкия ù вечен сън. Изведнъж девойката реши да попита нещо баба си, за да накара старицата да излезе от унеса си. Съвсем неочаквано красивата млада жена попита:

- Бабо, ти винаги ли си обичала дядо? Не си ли имала някоя друга тръпка?Възрастната дама рязко извърна глава по посока на гласа и с усмихната благост и очи, пълни с обич към своето потомство, се приготви да отговори. Пресегна се, взе чашата си с червено вино и отпи. Сякаш искаше с парването на искрящата течност да оправдае лекото трепване на гласа си.

-Не, мило дете, винаги съм обичала дядо ти. Той беше строг и суров, недодялан в ухажването на жени, но много уравновесен и отговорен към всички нас. Ще отнеса хубавите спомени за него със себе си! - каза старицата и притвори очи. Късно е, отивай да почиваш, утре ни чака работа. - рече тя и отново се отпусна в стола си. Не усети как девойката се изкачи по скърцащата вита стълба, за да си легне. Спомени, спомени, сега едно невинно дете неволно ги бе пробудило. Виждаше мъжа си до себе си, силните му ръце, хубавите и лоши мигове, които те споделиха. Но възрастната жена с лека носталгия си спомни и една огромна тайна, дълго кътана, която щеше да занесе в другия свят, заедно с копнежа да срещне отново любовта, която я споходи ненадейно, но много истински. Виждаше края на своя житейски път, ала с усмивка си помисли дали в някой друг живот нямаше да бъде отново със своята тайна любов, която ù бе давала сили в трудни мигове да се бори и постига мечтите си. Като поизветрял парфюм – усмивчица се прокрадна в ъгълчетата на очите ù. Бе живяла, любила, обичала...

© Благородна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??