Срамната история

(приказка четвърта)

          И тази вечер започна като всяка друга напоследък. Първо се спусна тихичко синкав сумрак над гората, който умири горските птички, даде начален тласък на пчеличките да се прибират по кошерите, че утре пак работа ги чака, шмугна се в дупки и хралупки да изрита навън нощните хищници и накрая се разстла ниско над земята да си почине и той.

          Беше време за кротък размисъл на по цигарка, докато дърветата си шушнеха тихо, потривайки листа, оцелелите птички се сгушваха в гнездата си, а злобната ми котка Мърррррлооооу се изтягаше в блажено задоволство по гръб, с  препълнен тумбак, на прага и от време на време сънно примляскваше и плюеше перца... Идилия, бихте казали вие, не бихте били далеч от истината.

          Ама не го правете, защото винаги, когато дори си го помислите, и идва някой да ви развали кефа.  В моя случай това бяха подпийналата фея Гладиолина, влачена на зиг-заг от преобразения в мечок Принц Руди. Те се стовариха тежко на прага до мен, обвити от облак алкохолни изпарения и наченки на първично привличане. Аз аха-аха да се обнадеждя, че ще ме оставят на мира да си изпушим по цигарката със Здрача, докато се гледат влюбено там, където се заблуждава замътеният им взор, че са очите им, когато Големият мечок заговори:

          - А ти как точно се озова във вълшебната гора?

         Това безспорно беше логичен въпрос, но за съжаление отговорът хич не беше толкова логичен...

         - Всъщност една сутрин просто се събудих тук. Бях си крайно учудена, но не колкото висшите магически инстанции де.

         - Така си беше – потвърди Здрача и издуха поредното кръгче дим. – Богинята Слънчеслава така се шашардиса, че забрави да изгрее него ден и хората наблюдаваха слънчево затъмнение по никое време. Поради това се появиха три-четири нови религии и един странен култ към феята Гъбка. Познавате я, онази вечно ухилена откачалка, дето живее в стария бук, със зелената коса. Заточиха я тук заради незаконна търговия с халюциногенни гъби. Само че тук присъстващата Дама никой нито я е заточавал във Вълшебната гора, нито пък е предполагал, че има магически способности. А изведнъж, и то използвайки огромно количество магия, което разстрои силно Балансовия съвет, тя цъфна тук. Колегите от магиморфна стабилност се заеха веднага да я изследват и се оказа, че в нея има огромен магизаряд, който ù позволява да прави магии без помощни средства като пръчки, вълшебни гъби и прочее. Имаше предположения, че може да е незаконна дъщеря на някой от главните богове,  ама никой не си призна де. И така, поради огромната си сила, нашата Дама бе зачислена към Висшия Балансов съвет. Там, трябва да поясня, са едни сериозни костюмирани хорица, които сякаш са родени да чертаят огромни таблици със стъкмистики ( бел. Пр.: стъкмени мистики), които са неясни за никого, най-вече за тях самите. На базата на тези параабсурдни диаграми се определя и магическото равновесие в световете. Но тъй като, както вече споменах, никой не бил в състояние да разчита стъкмистиките, целият отдел си карал по изпитаната система ЕКГ: едно-към-гьотере, стъкмистиковедите си получавали тлъстите заплатки, а магическият баланс си се ширел свободен и колоритен над вселенския простор.

              Само че дошло коледното парти на корпорацията и всички се събрали да празнуват с небивал ентусиазъм, породен от безплатния алкохол и кльопачка на аванта. Нашата обична Дама се понаквасила сериозно, което пък довело до факта, че един от онези бозави безлични хорица ù се сторил симпатичен и със залитане двамцата се отправили към Главната конферентна зала да се поусамотят. Там, сред камарите стъкмистически данни, възнамерявали да се отдадат я на любов, я на повръщане, знае ли човек от какво са провокирани онези ми ти трепети в стомаха, когато, през призмата на алкохолните изпарения, Дамата успяла да разчете абсурдните стъкмистически диаграми и започнала  с огромната си магическа сила да въдворява стриктен ред сред космическата каша. Това безмалко да коства съществуването на магията във всички светове, тъй като се оказа, че вълшебството и въображението като цяло, са породени от Висшия Хаос, противно на всички теории, които бяха следвани до този момент. А колкото повече Дамата изравняваше баланса между нещата и вселените, толкова повече всичко весело, различно, пъстро и нелогично, изчезваше. За щастие тукприсъстващата котка Мърррлоуууу междувременно бе съумяла да открадне печената гъска от масата на ВВС (Великите Вълшебни Старци, опа, Сили де), и брадатите магове я бяха подгонили вихрено по коридора. Мъррррлоууу, виждайки първата отворена врата по пътя си, се шмугнал вътре все още влачейки гъската и се метнал върху Дамата, тъсейки защита. При скока, обаче, печената гъска описала широка парабола и се пляснала в лицето на Дамата. Нокаутирана от пет-килограмовото мазно туловище, тя се свлякла на пода в несвяст. Това спасило и магията, и котката, което не е малко. А когато дошла на себе си, сиреч изтрезняла, Дамата хванала под мишница котката и гъската и се върна във Вълшебната Гора една привечер, точно навреме , за да изпушим по цигарка - завърши разказа си Здрача и изпуфка поредното колелце дим по посока на прииждащия Мрак.