Срамната история
(приказка четвърта)
И тази вечер започна като всяка друга напоследък. Първо се спусна тихичко синкав сумрак над гората, който умири горските птички, даде начален тласък на пчеличките да се прибират по кошерите, че утре пак работа ги чака, шмугна се в дупки и хралупки да изрита навън нощните хищници и накрая се разстла ниско над земята да си почине и той.
Беше време за кротък размисъл на по цигарка, докато дърветата си шушнеха тихо, потривайки листа, оцелелите птички се сгушваха в гнездата си, а злобната ми котка Мърррррлооооу се изтягаше в блажено задоволство по гръб, с препълнен тумбак, на прага и от време на време сънно примляскваше и плюеше перца... Идилия, бихте казали вие, не бихте били далеч от истината.
Ама не го правете, защото винаги, когато дори си го помислите, и идва някой да ви развали кефа. В моя случай това бяха подпийналата фея Гладиолина, влачена на зиг-заг от преобразения в мечок Принц Руди. Те се стовариха тежко на прага до мен, обвити от облак алкох ...