18.03.2008 г., 8:04 ч.
Средноградски приказки - Градинката на баба Цветна
6 мин за четене
Градинката на баба Цветна
(или как пострадаха розите на Златолюба)
история трета
Март
Месец Март беше към края си. Зима вече се бе приготвила да тръгва и бе вече ред на най-малката и сестра Пролет.
В градината на баба Цветна се показаха иглики - първите в целия град. Никой не знаеше защо тъкмо в тази градина цъфтяха толкова рано, но всички много им се радваха. Малките цветенца бяха толкова шарени и ухаеха толкова сладко, че всеки, който минеше покрай тях се усмихвше, а в душата му ставаше пролетно и весело.
Един ден банкерката Златолюба видя хубавите цветчета, но вместо да се зарадва в сърцето и се промъкна завист. Тя имаше прекрасна градина със скъпи английски рози, но те цъфтяха чак през май и градината и пустееше. След като бе позеленяла от завист, банкерката почервеня от яд.
- Как може тази в обикновена градинка да има такива цветя, а моята не! Сигурно има някаква тайна - рече си тя и тропна злобно с крак. Щом се прибра вкъщи седна до прозореца, извади далекоглед и загледа градинката на старата магьосница. Гледа тя два дена, от обед до привечер. Нали си беше богаташка жена все не упяваше да стане рано. На третия ден реши да не ляга. Сложи кана турско кафе и цяла вечер не мигна. Щом взе да се развиделява още преди да пропеят петлите едно чудно хубаво девойче мина покрай градинката и ръсна игликите с вода от каната си. Съпругата на банкера подскочи от изненада.
"Кое ли е това момиче? И каква е тази необикновена кана? Трябва да я имам и моите цветя да разцъфнат така." - каза си тя и веднага събуди мъжа си, за да измислят как да я вземат. На следващия ден, още преди слънцето да е изгряло те изпратиха слуга след девойката и му заръчаха да не се връща с празни ръце.
През това време Пролетка вървеше из гората с любимата си птичка и пълна кана. Беше минала покрай дворчето на добрата магьосница. Игликите, които поливаше всяка сутрин, бяха цъфнали и това много я радваше. От тази радост снегът бе започнал да се топи, пъпките на дърветата да разцъфват, а пеперудите да се събуждат. От каната и се лееше животворна вода, а по стъпките и никнеха минзухари.
Щом видяха цветята, самодивите излязоха по поляните. Гората се оживи от момичешки смях и ромолене на поточета. Тъй като беше мъничка, Пролет също обичаше да играе. Щом чу самодивите да се веселят, остави каната и тръгна с тях. През това време хитрият слуга се промъкна тайно и открадна скъпоценния съд. Когато Пролет се налудува и се върна, видя полянката празна. Нямаше я вълшебната кана, а без нея нямаше как да донесе вода на цветята в гората. Заплака Пролетка, а от сълзите започнаха да поникват мънички цветчета с бели камбанки.
През това време слугата бе стигнал господарската къща.
- Ето сребърната кана, както поръчахте - рече той и от вълнение се поклони толкова ниско, че челото му се удари в коляното.
- Прекрасно! - банкерката плесна доволно ръце - Сега моята градина ще бъде най-красива!
После махна с ръка към слугата сякаш отпъждаше муха. Скри вълшебния съд и зачака.
Като започна да се смрачава Златолюба взе каната с водата и хукна навън. Щом поля розовите храсти, те мигом показаха листа, издуха пъпки и разцъфнаха. Банкерка ахна от изненада и радост. Прибра се със скъпоценната кана в спалнята си. Сложи я на нощното шкафче и заспа щастлива.
На другия ден баба Цвета бе излязла в гората по магьоснически работи. Тя позна девойчето отдалече.
- Защо плачеш, Пролетче?
- Бях тръгнала за вода със сребърната кана, заиграх на поляната и сега не мога да я намеря.
Добрата магьосница знаеше вълшебството на тази кана. В нея Пролет топеше зимните снегове и ги превръщаше в поточета. Водата в сребърния съд даваше живот на всичко, събуждаше заспалите дървета, оживяваше заспалата земя и лекуваше.
- Не плачи, ще я намерим. Ела до моята къща, ще сложим чай и ще измислим как да хванем крадеца. - рече баба Цветна. На нея най-хубавите и идеи винаги идваха идваха щом си сипеше чаша горски чай.
На следващия ден всеки, който минеше покрай градината й, се спираше да гледа.
-Бре, бре такова чудо не сме виждали, рози през март. Бре каква хубава градинка. - шушнеха си изумени хората
Златолюба слушаше от прозореца и гордо виреше нос. Точно по туй време малката внучка на баба Цветна бе излязла. Щом видя розите, Мая се затича към къщи да се похвали.
- Бабооо - извика тя още преди да е отворила вратата - да видиш само какви рози са цъфнали в градината на госпожа банкерката.
Ала щом отвори дворната вратата, лъхна свеж въздух с дъх на иглики и тя съвсем забрави за розите.
Пред нея седеше самата Пролет и Мая веднага я позна.
Пролет беше най-малката от Времената. Имаше плетено венче от глухарчета и незабравки. Рокля с цвят на цъфнала вишна, която бе нежна като паяжина и трептеше от най- слабия ветрец. На тъничките си крачета имаше ботушки.
- Рози ли? Че от кога през март цъфтят рози? - изненада се магьосницата и мигом се сети какво се е случило. - Ето кой е откраднал сребърната кана!
После смръщи вежди. - Само че тая къща е голяма, навсякъде има слуги и никак няма да е лесно да намерим къде е скрита.
Пролетка пак заплака, а под нея отново започнаха да изникват цветчета.
Баба Цвета помисли, помисли и плесна по престилката.
- Знам как да видим къде е скрита!
Магьосицата взе птичето от рамото й, прошепна му нещо тайно и то отлетя. Върна се като изгря вечерницата и изчурулика.
- Тия листенца са вълшебни - рече старата вълшебница - щом излезе месечината духни ги и речи.
Пролет направи както я бе научила магьосницата. Топлият южен вятър похвана листенцата и ги отвя чак до прозореца на Златолюба. Нали бе взело да се стопля, той бе останал отворен. Промуши се южнякът и изсипа вълшебните листенца в каната.
На следващата вечер банкерката отново тайно поля розите. Прибра се доволна и заспа без да знае какво я чака.
На сутринта излезе на балкона да се порадва на цветята си. Ала като видя градината си, зяпна от изненада, че нощната и шапка падна. Розите бяха станали големи храсти, обрасли цялата къща. Цветовете им бяха малки, а бодлите големи. Приличаха повече на тръни, отколкото на рози.
- Брех, какво стана - развика се тя - хубавите ми рози! Ах тази кана, за нищо не става.
И като се ядоса Златолюба я хвърли през балкона. Каната издрънча на един камък, цопна в реката и бурната вода я понесе към езерцето. Баба Цвета това и чакаше. Застана на едно ниско мостче, наведе се и я хвана.
- Откъдето тръгнало - там се върнало - рече доволна старата магьосница и подаде вълшебния съд на Пролет. Тъй всичко си дойде на мястото. Вълшебната вода от каната стопи снега, дърветата се събудиха и цветята в градините цъфнаха. Само в градината на банкерката слугите цял месец кастриха бодливи розови храсти.
Край на трета приказка.
(или как пострадаха розите на Златолюба)
история трета
Март
Месец Март беше към края си. Зима вече се бе приготвила да тръгва и бе вече ред на най-малката и сестра Пролет.
В градината на баба Цветна се показаха иглики - първите в целия град. Никой не знаеше защо тъкмо в тази градина цъфтяха толкова рано, но всички много им се радваха. Малките цветенца бяха толкова шарени и ухаеха толкова сладко, че всеки, който минеше покрай тях се усмихвше, а в душата му ставаше пролетно и весело.
Един ден банкерката Златолюба видя хубавите цветчета, но вместо да се зарадва в сърцето и се промъкна завист. Тя имаше прекрасна градина със скъпи английски рози, но те цъфтяха чак през май и градината и пустееше. След като бе позеленяла от завист, банкерката почервеня от яд.
- Как може тази в обикновена градинка да има такива цветя, а моята не! Сигурно има някаква тайна - рече си тя и тропна злобно с крак. Щом се прибра вкъщи седна до прозореца, извади далекоглед и загледа градинката на старата магьосница. Гледа тя два дена, от обед до привечер. Нали си беше богаташка жена все не упяваше да стане рано. На третия ден реши да не ляга. Сложи кана турско кафе и цяла вечер не мигна. Щом взе да се развиделява още преди да пропеят петлите едно чудно хубаво девойче мина покрай градинката и ръсна игликите с вода от каната си. Съпругата на банкера подскочи от изненада.
"Кое ли е това момиче? И каква е тази необикновена кана? Трябва да я имам и моите цветя да разцъфнат така." - каза си тя и веднага събуди мъжа си, за да измислят как да я вземат. На следващия ден, още преди слънцето да е изгряло те изпратиха слуга след девойката и му заръчаха да не се връща с празни ръце.
През това време Пролетка вървеше из гората с любимата си птичка и пълна кана. Беше минала покрай дворчето на добрата магьосница. Игликите, които поливаше всяка сутрин, бяха цъфнали и това много я радваше. От тази радост снегът бе започнал да се топи, пъпките на дърветата да разцъфват, а пеперудите да се събуждат. От каната и се лееше животворна вода, а по стъпките и никнеха минзухари.
Щом видяха цветята, самодивите излязоха по поляните. Гората се оживи от момичешки смях и ромолене на поточета. Тъй като беше мъничка, Пролет също обичаше да играе. Щом чу самодивите да се веселят, остави каната и тръгна с тях. През това време хитрият слуга се промъкна тайно и открадна скъпоценния съд. Когато Пролет се налудува и се върна, видя полянката празна. Нямаше я вълшебната кана, а без нея нямаше как да донесе вода на цветята в гората. Заплака Пролетка, а от сълзите започнаха да поникват мънички цветчета с бели камбанки.
През това време слугата бе стигнал господарската къща.
- Ето сребърната кана, както поръчахте - рече той и от вълнение се поклони толкова ниско, че челото му се удари в коляното.
- Прекрасно! - банкерката плесна доволно ръце - Сега моята градина ще бъде най-красива!
После махна с ръка към слугата сякаш отпъждаше муха. Скри вълшебния съд и зачака.
Като започна да се смрачава Златолюба взе каната с водата и хукна навън. Щом поля розовите храсти, те мигом показаха листа, издуха пъпки и разцъфнаха. Банкерка ахна от изненада и радост. Прибра се със скъпоценната кана в спалнята си. Сложи я на нощното шкафче и заспа щастлива.
На другия ден баба Цвета бе излязла в гората по магьоснически работи. Тя позна девойчето отдалече.
- Защо плачеш, Пролетче?
- Бях тръгнала за вода със сребърната кана, заиграх на поляната и сега не мога да я намеря.
Добрата магьосница знаеше вълшебството на тази кана. В нея Пролет топеше зимните снегове и ги превръщаше в поточета. Водата в сребърния съд даваше живот на всичко, събуждаше заспалите дървета, оживяваше заспалата земя и лекуваше.
- Не плачи, ще я намерим. Ела до моята къща, ще сложим чай и ще измислим как да хванем крадеца. - рече баба Цветна. На нея най-хубавите и идеи винаги идваха идваха щом си сипеше чаша горски чай.
На следващия ден всеки, който минеше покрай градината й, се спираше да гледа.
-Бре, бре такова чудо не сме виждали, рози през март. Бре каква хубава градинка. - шушнеха си изумени хората
Златолюба слушаше от прозореца и гордо виреше нос. Точно по туй време малката внучка на баба Цветна бе излязла. Щом видя розите, Мая се затича към къщи да се похвали.
- Бабооо - извика тя още преди да е отворила вратата - да видиш само какви рози са цъфнали в градината на госпожа банкерката.
Ала щом отвори дворната вратата, лъхна свеж въздух с дъх на иглики и тя съвсем забрави за розите.
Пред нея седеше самата Пролет и Мая веднага я позна.
Пролет беше най-малката от Времената. Имаше плетено венче от глухарчета и незабравки. Рокля с цвят на цъфнала вишна, която бе нежна като паяжина и трептеше от най- слабия ветрец. На тъничките си крачета имаше ботушки.
- Рози ли? Че от кога през март цъфтят рози? - изненада се магьосницата и мигом се сети какво се е случило. - Ето кой е откраднал сребърната кана!
После смръщи вежди. - Само че тая къща е голяма, навсякъде има слуги и никак няма да е лесно да намерим къде е скрита.
Пролетка пак заплака, а под нея отново започнаха да изникват цветчета.
Баба Цвета помисли, помисли и плесна по престилката.
- Знам как да видим къде е скрита!
Магьосицата взе птичето от рамото й, прошепна му нещо тайно и то отлетя. Върна се като изгря вечерницата и изчурулика.
Стомната сребърна
е в къща заключена,
в къща богата
на масичка сложена,
на масичка кедрова
с кърпа копринена.
- Така си и знаех - рече баба Цветна. Но ние ще почакаме, каната сама ще дойде. После влезе в къщата и се показа с една торбичка. От торбичката извади три листенца и ги остави в ръката на Пролет. е в къща заключена,
в къща богата
на масичка сложена,
на масичка кедрова
с кърпа копринена.
- Тия листенца са вълшебни - рече старата вълшебница - щом излезе месечината духни ги и речи.
Лъхни, ветре крилати.
Носи до порти богати
в стомничка сребърна
с водица бистричка.
От водица, което порастне,
триж по-голямо да расне.
Каквото и е стопанка в сърце,
такова да и е в градинка е цветче.
Носи до порти богати
в стомничка сребърна
с водица бистричка.
От водица, което порастне,
триж по-голямо да расне.
Каквото и е стопанка в сърце,
такова да и е в градинка е цветче.
Пролет направи както я бе научила магьосницата. Топлият южен вятър похвана листенцата и ги отвя чак до прозореца на Златолюба. Нали бе взело да се стопля, той бе останал отворен. Промуши се южнякът и изсипа вълшебните листенца в каната.
На следващата вечер банкерката отново тайно поля розите. Прибра се доволна и заспа без да знае какво я чака.
На сутринта излезе на балкона да се порадва на цветята си. Ала като видя градината си, зяпна от изненада, че нощната и шапка падна. Розите бяха станали големи храсти, обрасли цялата къща. Цветовете им бяха малки, а бодлите големи. Приличаха повече на тръни, отколкото на рози.
- Брех, какво стана - развика се тя - хубавите ми рози! Ах тази кана, за нищо не става.
И като се ядоса Златолюба я хвърли през балкона. Каната издрънча на един камък, цопна в реката и бурната вода я понесе към езерцето. Баба Цвета това и чакаше. Застана на едно ниско мостче, наведе се и я хвана.
- Откъдето тръгнало - там се върнало - рече доволна старата магьосница и подаде вълшебния съд на Пролет. Тъй всичко си дойде на мястото. Вълшебната вода от каната стопи снега, дърветата се събудиха и цветята в градините цъфнаха. Само в градината на банкерката слугите цял месец кастриха бодливи розови храсти.
Край на трета приказка.
© Миа Ми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотни са тези приказки
! Мислила ли си да ги публикуваш в илюстрирана книжка или нещо подобно?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че ти е харесало.
Пишете ми и за слабите места, неща, които смятате, че могат да са по добре казани или нещо което е добре да се махне/добави.