Ето, озовава се сама с него в старата му кола. Няма значение марката й, стара соц. кола, която скрибуца из кишата и локвите. Лада, Жигула или Москвич? Важното, че седи до дясното му коляно, което я кара да се изпотява в това студено време.
Беше го забелязала още по време на вечерта. Държеше се сдържано и мълчаливо, но весело. С кой беше дошъл? А, май със зам. директора, явно беше негов приятел. И това нямаше значение.
Сега тя се отдава на мига, че е с него в старото му раздрънкано возило, че той й говори нещо, а тя се възбужда от всичко негово, от гласа му, от ръцете му, които въртят волана. Представя си тези ръце как докосват гърдите й, как се спускат през корема й надолу, към женствеността й.
Той й говори нещо, а тя кима с глава и се съгласява, не знае за какво. Просто се е отдала на мъжкото му излъчване и на магията му. Има още до нейната къща.
Устните му са възбуждащо изписани за мъж, очите - зелено-кафяви, спокойни по мъжки. Гласът му е кадифе, вече е влюбена в него.
Въображението ...