Стара кола

Ето, озовава се сама с него в старата му кола. Няма значение марката й, стара соц. кола, която скрибуца из кишата и локвите. Лада, Жигула или Москвич? Важното, че седи до дясното му коляно, което я кара да се изпотява в това студено време.

Беше го забелязала още по време на вечерта. Държеше се сдържано и мълчаливо, но весело. С кой беше дошъл? А, май със зам. директора, явно беше негов приятел. И това нямаше значение.

Сега тя се отдава на мига, че е с него в старото му раздрънкано возило, че той й говори нещо, а тя се възбужда от всичко негово, от гласа му, от ръцете му, които въртят волана. Представя си тези ръце как докосват гърдите й, как се спускат през корема й надолу, към женствеността й.

Той й говори нещо, а тя кима с глава и се съгласява, не знае за какво. Просто се е отдала на мъжкото му излъчване и на магията му. Има още до нейната къща.

Устните му са възбуждащо изписани за мъж, очите - зелено-кафяви, спокойни по мъжки. Гласът  му е кадифе, вече е влюбена в него.

Въображението й ще я побърка, той спира колата в една тъмна уличка, оставя я да боботи, за да работи парното. Обръща се към нея и поема лицето й в силните си мъжки ръце, езикът му веднага намира нейния. Страстна целувка, която взривява и двамата. Ръцете й са ужасно нетърпеливи, защото минават през адамовата му ябълка, после разкопчават ципа на якето му, той е само по един тънък пуловер, тя побеснява от кеф, когато разбира, че е само по него, отдолу няма нищо друго. Допирът до плътта му я кара да плувне в пот и да се овлажни там, на нейното женско място, което крещи неистово - искам те, искам те! Той вече я е разсъблякъл, кой я караше да навлича толкова пуловери днес! Сега е само по сутиен, луната е осветила голите й рамене, същинска изваяна статуя. Езикът му проучва шията й, а ръцете му са толкова нежни, че изтръгват от гърлото й непознати за нея стонове. Случване на някакви нейни фантазии, които не е смеела да пропусне в мозъка си. Не случване, а нашествие на освободености, на греховност, на сласт.  Той сваля презрамките на сутиена й, откриват се стегнатите й гърди, напъпилите й зърна, той се нахвърля върху тях, като че ли е най-големият експерт по цици и трябва бързо да тества качеството им, езикът му си играе с тях, а пръстите му я карат да се чувства по истински луда. Тя смело разкопчава дънките му, изпада в екстаз от напипването на мъжката му твърдина, която я кара да затрепери. Неописуемо, невероятно чувство. Позата, която двамата са заели в тясната кола, е направо невъзможна, но все пак е възможна, щом се случва. Приглушената лунна светлина прави магията още по-истинна. Такава възбуда тя не е изпитвала досега, като че ли всичко в нея се надига само при това докосване на гърдите й. Тя го желае изцяло, иска той да я покори, да я превземе, да я остави без въздух. Ще му даде всичко от себе си, но и ще го ограби. Ще открадне мъжката му сила и страст, нежността му. Ще го направи неспокоен, ще го направи треперещ, ще го направи искащ до побъркване.

След няколко минути спират пред тях. Благодари му за това, че я докара. Отново вижда очите му, и той усеща нещо, но за него е рано да вникне дълбоко в това свое усещане. Може би някога, но не сега.

Тя протяга ръка, за да му каже лека нощ. Иска й се този допир до неговата ръка да не спира.

Евгения Маринчева