- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.

- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.

  Двамата седнаха и започнаха да вечерят.

- Малко вино?

- Не…

-  Ще ви се отрази добре, имате нужда от почивка, а за да си починете, трябва да се поотпуснете. Мисля, че чаша вино ще ви дойде добре. - тя кимна одобрително. Той се загледа в нея. Много привлекателна жена. Косите ù падаха небрежно по раменете ù, очите ù бяха толкова живи и умни… разтресе глава и вдигна тост.

- Да пием…

- За надеждата. - изпревари го тя.

- Добре… и за приятелството.

- Добре, наздраве.

  Навечеряха се. Той стана да прибере чиниите, а тя му помогна да ги измият.

- Време е да си починеш. Сега ще ти донеса чисти чаршафи. Ти ще спиш в спалнята, а аз на дивана. Утре ще решим накъде да тръгнем. – той донесе чисто спално бельо.

- Благодаря за всичко, което правите за мен.

-  Хайде да минем на ти. Какво ще кажеш?

- Няма да ми е лесно да наричам професора си с малкото име.

- Пробвай, не е чак толкова трудно. Името ми е…

- Джак. Зная… Вие сте любимецът на повечето студенти в университета. Бих искала да ви… да те попитам, Джак, как мъж като тебе  е все още необвързан? – той  се стъписа от въпроса. – Забрави, не ми отговаряй.

- Ще ти отговоря. Моята работа е изследователска. Непрекъснато пътувам нанякъде. Коя жена ще седи  у дома да ме чака?

- И… защо не пътува с теб?

- Уместен въпрос. Не всички харесват работата ми. – тя го изгледа замислено.

- Лека нощ, професоре.

- Наспи се добре. Аз ще помисля как да те  измъкна от тази ситуация. Лека нощ.

 Той отиде в хола и застели канапето. Пусна телевизора и се излегна. Не гледаше, а си мислеше:

- Как да я избавя от това? Трябва само няколко дни да се скрие добре и… ще отмине времето за жертвоприношението. Но къде да я скрия?... Може би чичо Никос ще ми помогне? Ще идем при него утре. Това е най-добрият вариант. Сега да почивам. Той затвори очи. Тя бе в съзнанието му. Симпатична… мила… усмихната… А и косите ù… неусетно заспа.

 Ники (така бе малкото име на момичето)  се въртеше. Не можеше да заспи. Всичко я плашеше. Стана и тихо отвори вратата. Джак спеше, а телевизорът работеше. Взе си възглавницата, седна на земята до краката му и се загледа във филма. Не усети кога заспа.

  Джак се пробуди от някаква реклама. Понечи да стане, но видя Ники в краката си. Стана, вдигна я на ръце и я пренесе в спалнята. Постави я много внимателно - да не я събуди, но тя го задържа и той легна при нея. Нежно я прегърна и се унесе. Толкова хубаво ухаеше тя... Някак му действаше магнетично. „Май отдавна не съм бил с жена...” - помисли си той. Но интересното бе, че се страхуваше... някак си искаше... а тя... беше като порцеланова кукла в ръцете му... Ники се сгуши в широката му гръд.

-  Да поспим сега. Чувствам се защитена някак си... - тя се усмихна.

- Ще се постарая... - едва промълви той. Дали можеше да открие какво става? Дали щеше да открие правилния път? Жена като нея защо бе сама? Нямаше ли близки хора, които да се погрижат? Нали каза, че е принцеса? Дъщеря на вожд? Защо той не пази момичето си?! Трябва да провери какво е разбрал и чичо Никос. Утре трябва да отидат първо при него, за да поговорят, а после щеше да предприеме нещо... Господи! Утре трябваше да подготви речта за новата си книга! Вечерта имаше официална презентация! Е, ще се наложи да мине без него! Утре ще се обади в университета да уреди всичко. И... утре... утре щеше да реши как да ù помогне. Сънят го надви.

  Утрото настъпи по-бързо, отколкото бе очаквал. Събуди го някаква приятна миризма. Нещо вкусно... Стана и се запъти към кухнята.

- Добро утро. - посрещна го ведро тя. - Реших да приготвя закуска. Надявам се, че обичаш  бекон с яйце?

- Да, благодаря. Всъщност мирише доста вкусно! Само да се измия и идвам. Ще пусна кафе машината.

- Не, аз ще го направя, а ти върви в банята.

- Добре. - той я погледна нежно. Тя все повече му харесваше! Запъти се към банята. Приближи към вратата, но някой така силно го удари по тила отзад, че той загуби съзнание.

 Двама мъже с маски на лицата влязоха тихо в кухнята. Единият от тях хвана Ники, притисна сънната ù артерия и тя се свлече в ръцете му. Изтърва каната с кафе и тя се пръсна на пода. Не разбра какво става дори! Измъкнаха я тихо от къщата и я натикаха в някаква тъмна кола.

       000000000000000000000000000000000000000000000000