- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…

 -Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха  около половин час и стигнаха една къща сред оазис  от красиви дървета и храсти. Рибарят почука на вратата и оттам излезе пълничка таитянка на възраст около четиридесет години.

- Кажи, Гонзало?

- Кейт, трябва ми съпругът ти. Тук ли е?

- Не. Със сина ми са в морето. Ще се върнат привечер. Виждам, че си загрижен… Какво има? Ако мога аз да помогна с нещо?

- Този мъж има нужда от помощта ни, но ще говорим довечера.

- Заповядайте на вечеря. Така ще е най-добре.

- Благодаря.

- А ще е удобно ли да доведа един приятел? - попита Джак.

- Разбира се, заповядайте. Ще ми бъде приятно. - двамата мъже се отдалечиха. Стигнаха обратно до лодката.

- Е, синко, ще ви чакам тук довечера. Ще се опитаме да ви помогнем с каквото можем.

   Джак се прибра в хотела, където чичо Никос вече го чакаше.

- Научи ли нещо? - попита нетърпеливо той.

- Довечера сме поканени на вечеря в едно семейство – ловци на бисери. Обещаха да ни помогнат. А ти разбра ли нещо?

- Поразпитах тук-там, но никой нищо не знае. Не бяха чували това име.

 Джак се подпря на прозореца и се загледа.

- Спокойно, момче, ще я намерим!

- Дано не е късно…

- Няма… Всичко ще се нареди, ще видиш! А сега да си починем малко.

             0000000000000000000000000000000000000000

- Джак, да тръгваме. – старецът сложи шапката си на главата. - Между другото, забравих да ти кажа, че като излязох от хотела, след мен вървеше някакъв човек. Следеше ме.  Беше облечен в тъмно син костюм. Ще трябва да сме много предпазливи!

- Интересно… А мен не ме проследи никой.

- Ти отиде на плажа! Не си представлявал заплаха… А аз тръгнах из града.

- Мисля, че ще можем да се изплъзнем от преследвача.

- Как?

- Ще минем през бара. Там има заден изход за персонала. И хубавото е, че тоалетните са съвсем наблизо до него.

- Добре.

  Двамата мъже слязоха по стълбите. Преминаха през фоайето и влязоха в бара. Джак хвърли няколко долара на плота и поръча уиски. Барманът веднага наля и прибра сумата. Пийваха си полека. Първи чичо Никос отиде до тоалетна. Мъжът със синия костюм седеше на третата маса зад тях и четеше вестник. Видимо не се интересуваше от тях. Старецът се позабави.

- Ще отида да проверя моя приятел. Напоследък сърцето му често се обажда. - барманът кимна. Джак стана и отиде до тоалетната. Чичо Никос вече бе излязъл. Влезе. След него влезе и мъжът със синия костюм.  Джак се бе скрил зад вратата. Когато онзи се показа, Джак го удари силно по врата и той се свлече на пода. Тогава той бързо се измъкна оттам и излезе през задния вход. Вече никой не ги следеше. Настигна чичо Никос.

- Мисля, че се измъкнахме. Да вървим! - бяха предпазливи и се оглеждаха.

                  000000000000000000000000000000000

Стигнаха на плажа при рибаря Гонзало. Тримата мъже се запътиха към малката къща на ловците на бисери, където вече ги очакваха.

- Заповядайте. - покани ги учтиво Кейт. - Това е съпругът ми Пол, а това е синът ми Джулио.

- Гонзало ни спомена за случилото се. Хайде, сядайте. Да вечеряме. Най-добре се разсъждава на пълен стомах. - храната бе превъзходна и мъжете се хранеха с охота.

- Сега да си дойдем на думата! Легендата гласи, че  на всеки петстотин години трябва да се принесе жертва на бога ОРО. Но не каква да е жертва! Трябва да бъде млада девица, потомка на маорийския народ. Тя трябва да бъде принесена в жертва след извършването на специален ритуал. Легендата разказва още, че ще има битка между бога на войната и бога на мира, за да приключи всичко. Предречено е, че богът на войната ще загуби. За да не стане това, и поклонниците на бога ОРО да имат властта над стихиите, те му пренасят жертви. Никой не знае кога ще започне тази битка и кога ще приключи. Тогава доброто ще има власт над стихиите завинаги и ще настъпи нова ера в развитието на човечеството. Затова те принасят своите жертви всеки месец, а те  са животински до днес. Но явно е наближил денят за принасяне на девицата. Затова са отвлекли приятелката ви. Съществува поверие, че само онзи, който извади най-големия бисер, ще успее да победи ОРО и ще върне властта над стихиите на бога на мира. Мисля, че това е много важно!

  Всички замълчаха. Джак се осъзна, когато разбра, че всички гледат него.

- Да не искате да кажете, че… аз трябва да се гмуркам? - мъжът кимна.

- Ти си избраният.

- Ама как така?

- Легендата разказва за голяма любов, която ще спаси принцесата от схватката на бога ОРО. А ако съдим по рисунките от стените на пещерата, където е написана легендата, то това си ти.  Ти притежаваш тази МАНА! Разбрах го веднага, щом те видях!

- Татко, днес затова ли имахме голям улов? Защото той е бил в нашия дом?

- Да, точно така, момче!

- Джак,- каза чичо Никос.- Трябва да опиташ! Ти ще я спасиш, Джак!

- Е,  ще го направя! Но не съм се гмуркал от 5 години!

- Това е нещо, което не се забравя, момчето ми! А и Джулио и аз ще ти помогнем. Утре сутринта още на разсъмване ще влезем във водата.

- Тази вечер, когато идвахме насам, ни следяха. Успяхме да се измъкнем, но утре може да не можем.

- Надушили са ги! – възмутен каза Гонзало.

- Тогава оставате тук. Ще пренощувате в стаята на Джулио. А той ще спи на хамака.

- Благодарим ви за всичко!

     След известно време всички в къщата вече спяха. Само Джак лежеше по гръб и гледаше към тавана. Един образ бе изплувал в съзнанието му. Ники… тази жена го бе запленила само с поглед! И той бе хлътнал като хлапак! Устните… косите ù… а усмивката ù... Не! Утре трябва да намери бисера! Трябва да я спаси! А как ще намери мястото на жертвоприношението?... Неусетно заспа.

  Въртеше се много, не спеше  спокойно, но пък и нищо не сънуваше. Сутринта Джулио го събуди.

-Г-н Диксън… Джак… време е.