Старите филми

За миг през главата ми минаха десетки сцени от старите филми, в които младият джентълмен слиза от каретата и подава ръката си на придружаващата го дама, която естествено бе абсолютна красавица.

Старите филми. С какво са те по-различни от случващото се днес? Те нещо по-добро ли са, или просто нещо, което ни интересува просто защото е старо и потънало в архивите. Макар отговорът да е на пръв поглед очевиден, той не е един-единствен. Емоциите и спомените, илюстрирани в старите филми, наистина са били по-различни. Те са били по-силни, по-явни. Защо днес обаче ние сме по-резервирани и в много случаи се налага да крием мнението си и да прикриваме чувствата си? Ние принудени ли сме да сме потайни? Или просто копираме определен тип поведение?

За да отговорим на въпросите, зададени по-горе, първо трябва да си отговорим на един друг въпрос, а именно: как в миналото хората са споделяли повече, вярвали повече и дори чувствали повече, по-силно и за по-дълъг период от време? Това има ли връзка с промяната, настъпила по Света след появата на новите технологии? Има ли връзка със затварянето на хората в невидими затвори, управлявани от невидими машини? А хората наистина ли всъщност са затворници в това време? 

Всички отговори на въпросите, които вече зададохме, дават отговора на въпроса ни: Миналото по-добро ли е било и изминало ли е наистина? Отговорът естествено не може да бъде разгледан едностранно.

Първо: старото, изминалото, наистина ли е свършило? Тънката нишка между миналото и случващото се сега ни кара да виждаме в миналото нещо крайно интересно и недостижимо. Тази тънка нишка обаче може да бъда разгледана и като огромна и непреодолима граница към връщането ни в отминалите спомени, емоции, нрави, а също така и към отричането им. Тази промяна, наложена така безотказно от „невидимата” граница, която споменах, превръща Настоящето в предсказуемо и безинтересно. Животът сега се превръща в живот ценящ и вдъхновяващ се от случилото се отдавна. Това нормално ли е? Нормален ли е факта, че се опитваме да бъдем и да чувстваме така силно, както някои личности в минало са правили?

Появата на новите технологии ни накара да забравим старото и интересното. Нека вземем за пример писмата. Те са явен символ на любовта още от Средновековието. Защо обаче днес се случва така, че те се изпращат рядко и ако изобщо бъдат изпратени – те са в повечето случай с картичка с готов текст? Защо това е така? Така ли трябва да е? В толкова ли неуко племе сме се превърнали та да не можем да си измислим собствено послание за рождения ден на най-добрия ни приятел, наистина ли сме толкова блокирали умствено, че да не можем да измислим една нормална честитка за годишнината на родителите си? Всичко това звучи твърде описателно и нелепо, но ако се замислите е истина…