19.02.2020 г., 11:35 ч.

Старото ми Аз 

  Проза » Разкази
589 2 8
8 мин за четене

     Пиех си кафето машинално, а  съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсреща.  Някаква индикация, на екрана на компютъра, привлече вниманието ми ― имах ново непрочетено писмо, в електронната си поща.

     Странно, кой ли ми е писал?

     Точно тази електронна поща използвах много рядко и на нея почти не получавах имейли. Отворих го и се зачетох:

 

     „... Просто започни да пишеш...

     Останалото само ще дойде, но помни – пиши единствено и само за себе си! За собствено удовлетворение!...“

 

     Господи! 

     Това беше част от дневника ми, който започнах да пиша преди години, а изпращачът бях аз. Най-откаченото беше, че съм си го изпратила в 2.30ч. снощи! Нямах никаква идея защо и дори нямах никакъв, дори смътен спомен за което.

     Бях го писала преди много години, но  изоставих идеята. Затова продължих да чета с любопитство:

 

     „... Всичко останало е суета и няма смисъл от нея!!!

     Напомняй си го всеки ден, докато ти стане мантра!

 

     Казват, че един навик ставал такъв след поне 21 дни. Може и така да е, никой не знае, но щом учените от някой университет го оповестят, значи си е така. Учените са си учени! Поне в България те са на висота или поне бяха преди. Не знам... Ако съдим по състоянието на БАН, силно трябва да се замисли човек. Но виж нещата от чужбината са си друго нещо. От там, кой каквото каже си е истина, пък дали е потвърдено или е само някаква налудничава и споделена идея, не е важно. Важното е, че не идва от нашенско. Ние тук рядко си вярваме и каквото кажем или го оспорваме до дупка, или пък ако сме на поне 5 ракии, то значи е закон Божии и толкоз! Всички са месии и законотворци на масата. После, под масата става друго, там или виждаш всевишния да кръжи на теб, разбирай половинката ти, или виждаш цялата си вечеря, под теб и около теб.

 

      В крайна сметка, обаче, хубаво е да не се увличаш! Запомни го!

      Пиши смислено!!!

 

      Сложи след всяко важно нещо удивителен знак, за да знаеш, че е важно и да го помниш. След много важните неща сложи три удивителни. Не че много си се удивлявала докато си ги писала, ти не си много умно същество, а просто защото са много важни за теб. Три е някак си хубаво число. Ако сложиш две ще е по-скоро на умирачка, а след три сякаш само удивителните ти се набиват на очи и губиш смисъла на написаното. Затова, само три удивителни!!!

 

     Ако искаш да подсилиш идеята - НЕ пиши с големи букви!  Някой може да помисли, че викаш! В интернет е така!

Никакви големи букви!!! Ти си културен човек и не крещиш!!!

      НИКОГА... мама му стара... то да не се изпусне човек, накрая и име ще му излезе...

      А уж съм убеден пацифист! Дали?!

      Мразя да повишавам тон, да влизам в конфликти и не съм агресивна натура. Избягвам всичко това, но понякога и то само защото не живея в пустиня или пещера, а в някакво уж цивилизовано и културно място, наречено за по-разпознаваемо „град“, все ще се намери някой, който да ме въвлече в нещо подобно.

 

      Запомни – не на конфликтите!!!

      Важно – ти си спокоен човек!!!

      Душата ти е спокойна. Обичаш природата и всичко свързано с нея, освен онзи особен примат – Homo Sapiens! Сложи и тук три удивителни, да се знае и помни!

 

      Не обичаш Хомо Сапиенс!!!

 

      Даже не го пиши с латински букви, да се знае, че го неглижираш!

 

      Как се казваше... ех, забравих думата... мизантроп... точно така... добре, че го има тоя google.com, че да намираме всичко бързо и лесно.

     Ти си мизантроп!!!

 

      ― Дали ще ме разберат?!

      ― Пука ли ти?

      ― Май някой не помни какво е написал в началото! – чувам далечен смях, някъде от задната страна на мозъка ми.

 

      Не, това не е подсъзнанието ми, а си е съвсем реалното ми съзнание. Новото ми, старо Аз. Малко тук ще стане като преди и след Христа, да ме прощават вярващите, за сравнението, но аз си простих.

 

      Вярвам!!!

      Да, вярвам в доброто, в искреността и в надеждата!!!

      Все едни много объркани, сложни и философски понятия. И все пак понятия от ежедневието, които обаче рядко разбираме. Все ги търсим и искаме да са с нас, но някак си нещо ни спира да ги направим реални, а не само някакви символи или само вибрации във въздуха.

 

      Запомни – доброто става добро, ако се материализира, но не на хартия!!!

 

      Не, това не е магия. Понякога се случва. Виждам го. Някои го могат. Изглеждат странно на фона на останалият свят. Имат магически сили, да правят, даряват и да предават доброто, надеждата и искреността. Някои им казват Човеци. Слагат им главна буква, но скоро им трябват удивителни, защото те самите са удивителни. Сега ги смятат за различни, свещенни или даже някои казват, че били изчезващ вид. Рядко ги виждали. „

 

     Изведнъж си спомних сънят от тази нощ, който не ми даваше мира. Сега нещата започнаха да си пасват по местата, а мъглата започна да се вдига.

     Сънувах, че се срещам с непознат, късно през нощта в някакъв бар. От онези срещи, които неясно как, но знаеш, че ще те променят по някакъв начин. Не си спомням много от човека, беше само силует, които ме привличаше по някакъв начин.  Спомням си, че говорихме много и се смяхме, а накрая, тръгвайки си той ме посъветва нещо: „ Не забравяй, че това, което обичаш е това, което искаш, и не оставяй нещата без да си ги довършила. Знаеш ли, че искаш нещо пресегни се и го вземи.“ Тогава мислех, че говори за себе си, нещо като сексуален намек. Подаде ми галантно палтото и се отправихме към изхода. Тогава, видях с изумление отраженията ни в отсрещната огледална стена ― не бях с друг, до мен виждах собственият си дублиран силует, който ми се усмихваше.... 

     Не помня нищо повече, само ужаса, който изпитах тогава и бесните удари на сърцето си след като се събудих.

     Боже мой, аз сама ли си бях изпратила имейла?! Нямах никакъв спомен от снощи.

 

     Протегнах се, отворих нов документ в Word и започнах да пиша отново:

 

     „ Новото ми Аз срещна старото.

     Дали се харесаха?

     Не знам, но обещавам да ги попитам!...“

 

© SMooth Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Розали!
  • И това е вариант, Краси, рано или късно всеки пътува към част от себе си или намира някакво старо или ново Аз Нека всеки си направи собствения прочит, аз не слагам ограничения, всеки си има лична призма. Колкото до разширяването, ами, замислих се, че не бива да прекалявам
  • На мен Силве ми изглежда като пътуване към себе си. Защото промяната прилича на разкриване на нещо, което съществува, но се появява, когато и ако му дойде времето.. интересно развиване на идеята, монологично и търпи развитие, даже може още да се разшири. Поздрави!
  • Благодаря ти, че си прочела Ангелче! Значи, все пак съм постигнала нещичко, щом съм те размислила
  • Благодаря на всички, че отделихте от времето си и че харесахте щурата идея!
    Всъщност да, променяме се и се срещаме с части от себе си всеки ден, дори без да го осъзнаваме напълно. А, може би просто, всичко е суета, дори и самото писане.
    Спокойна вечер и да сънувате
  • Поздравления!
  • Мен лично най ме заинтригува темата на това защо пишем, ние артистите. "Всичко друго е суета" - прав си, според мен. Най-чистата форма на писателство е наистина когато пишеш за лично удоволствие.
  • И на мен много ми хареса. Всъщност всеки миг сме различни. Поздрав, Смути!
Предложения
: ??:??