Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история тя бе все още само на 16. Беше 2-рия ден от месец декември и навън времето беше ужасно, валеше силен дъжд, имаше страшна буря... Вики тъкмо бе скъсала с гаджето си, с което бяха заедно цели 2 години. Той ù беше първата любов и тя никога нямаше да го забрави, но въпреки това нещата отдавна бяха станали само по навик. Беше събрала сили да го остави и сега имаше среща с нейната приятелка Никол и новото ù гадже Теодор. Вече си бе оправила косата, сложила си бе черния пуловер и любимите си дънки, когато телефонът ù звънна. Беше нейната приятелка и я попита дали ще има нещо против, ако дойде с тях някакъв приятел на Теодор – Кристиян... Тя каза, че няма нищо против. Беше ù все едно с кого ще излиз ...