Страст и омраза Част 1-ва

Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...

В началото на тази история тя бе все още само на 16. Беше 2-рия ден от месец декември и навън времето беше ужасно, валеше силен дъжд, имаше страшна буря... Вики тъкмо бе скъсала с гаджето си, с което бяха заедно цели 2 години. Той ù беше първата любов и тя никога нямаше да го забрави, но въпреки това нещата отдавна бяха станали само по навик. Беше събрала сили да го остави и сега имаше среща с нейната приятелка Никол и новото ù гадже Теодор. Вече си бе оправила косата, сложила си бе черния пуловер и любимите си дънки, когато телефонът ù звънна. Беше нейната приятелка и я попита дали ще има нещо против, ако дойде с тях някакъв приятел на Теодор – Кристиян... Тя каза, че няма нищо против. Беше ù все едно с кого ще излиза, знаеше, че нищо вече не може да я ядоса повече от положението, в което е сега.

Макар Никол да я чакаше само на една пресечка от блока ù, силният дъжд я намокри цяла, дори чадърът не я спаси. На уговорената среща я чакаше една бяла кола, тя се качи в нея толкова ядосана и започна да се оплаква на приятелката си... а в момента, който вдигна главата си  към момчето зад волана, сякаш светът спря да се върти! Усети моментално привличане и както си валеше навън, в нейните очи грейна слънце... По държанието му и всичко останало обаче си личеше, той не беше за нея!

Беше пълен простак и не знаеше как да се държи с едно момиче. Косата му беше тъмно кестенява, очите също, по пътя палеше цигара след цигара, явно беше нервен също като нея... Някъде надълбоко в него се криеше човек, който може да обича, но едва ли някоя щеше да намери този човек!

Отидоха в къщата на Теодор, те не обичаха шумните места и не излизаха често по кафета. Още когато домакинът попита Виктория какво ще пие, тя си показа каприза към питието... Крис явно се подразни и се обърна към нея:

-         Ало, извинявай, но да не би да се намираш на заведение? Какви са тези претенции?!

Вики си замълча, реши да не се занимава с него и да не му обръща внимание. Но след малко Кристиян също показа колко е капризен, като искаше да си смени чашата, защото не му харесвала картинката. Виктория видя начин да му го върне и веднага се обади:

-         Алоо, да не би да се намираш на някое заведение??

-         Ха-ха, заяждаш ли се с мен?

-         Хах, може да се каже...

Цялата нощ не спряха да се заяждат и да си говорят обидни неща. Бяха като куче и котка. Крис започна да се хвали с неговите бройки и да казва с колко момичета е бил, каза, че му трябва само една вечер насаме с нея, за да я притежава! Виктория се ядоса още повече и започна да го обижда:

- Простак, селянин, тъпанар... тъпо копеле!!!

Кристиян просто загаси цигарата си, погледна я с една широка усмивка и се обърна към Тео:

- Това момиче има голям късмет!

Виктория веднага попита ядосано:

-         Ха, коя? Аз ли?

-         Да, същата!

-         Оо, и защо?

-         Ами защото ако друго момиче ме нарече тъпо копеле, няма да ù проговоря никога, но за теб ще направя едно изключение...