Буковски е казал: "Някои губеха разума си и ставаха целите души. Други губеха душата си и ставаха целите разум. А трети губеха и двете, и ставаха добре приети в обществото."

Аз написах: Изгубих ума си, за да си намеря душата..

Животът има много нюанси, но само една душа.

Който и нюанс да избереш... Няма значение, всъщност, кой нюанс ще избереш. Значение има какво ще намериш по пътя; кой ще срещнеш; на кое ще позволиш да те спъне и от кое ще черпиш сила.

Моментът на Откриването е много важен.

Но сблъсъкът при Губенето е още по - важен, защото да се изправиш на ръба на Вселената може да е едно от най - страшните неща, но е и едно от най - смелите.

(Особено, ако те е страх от високото)

Поглеждаш плашливо и правиш няколко крачки назад, защото високото те замайва, и разтреперва земята под краката ти.

Дори за кратък момент, който ти се струва като цяла вечност, усещането е сякаш нямаш земя под краката.

Очите ти се насълзяват.

Устата ти пресъхва.

Сърцето ти бие със силата на "100 каба гайди", а погледът ти се премрежва.

Дишаш ускорено и усещането е, че си изпуснал контрола, читателю.

Страхът, набрал инерция, тръгва на Кръстоносен поход, започвайки от краката ти.

Чувстваш измръзване.

Температурите навън не бяха чак толкова ниски, но тези в душата бяха започнали да падат със скоростта на светлината и силата на земното притегляне.

Нещо беше започнало да изстива и да се кристализира.

Хладният Ноемврийски въздух прониква в дробовете ти и пронизва костите.

(Последните слънчеви лъчи, сякаш сбогувайки се, целуват пожълтелите есенни листа)

Ръка от нищото ме хваща.

Позната е.

Топла е.

Моята е.

Ледовете започват да се разтапят.

(Във въздуха се носи миризма на огън, който създава усещане за уют. Вътрешен)

Ухае на Декември.

Светът е шарен. Не иска да го харесваш. Иска да приемеш цветовете му такива, каквито са.

Затова, читателю, избери си цвят.

Искрено твоя,

Пътуващата (в търсене на себе си) рошла

https://youtu.be/tugomyRk6-Q