15.09.2009 г., 0:20

Съдбата на една блудница

1.1K 0 2

Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опреш глава, и длани, които да попият сълзите ти. Обречена си да живееш в сенките и да продаваш тялото си. Орисана си да даряваш само болка, само разбити блянове. Очите ти са все така празни, усмивката ти все така тъжна, а плътта ти все така порочна. Знам, глупачке, че проклинаш жалкото си, лишено от любов съществувание. Ах, ти, самотна нещастнице, защо плачеш сега? Защо раздираш ти плътта, попила хиляди целувки? Нима сама не се обрече на това? Не ме гледай тъй унило от огледалото. Не ме кори, че погребах сърцето си. Аз нямах избор, аз нямах сили да се боря. Предадох се, продадох се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна си .. наистина всичките ти произведения са завладяващи .. Поздравче
  • Тъжно е...никога не трябва да се предаваме, да губим надежда, че по добри дни съществуват... Хареса ми

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...