AnTiHrIsTa
62 резултата
Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...
677
674
Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...
746
1
Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те ос ...
842
1
2
Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я п ...
814
3
Изтича времето между пръстите. В прах превръщат се усмивките. Животът отива си вече от нас. Думите неизказани избелели са вече, устните залепнали са завинаги да замълчат. Пътят вече на свършване е. Тишината бавно се прокрадва между нас и само вопли на несбъднати мечти свистят там в тъмното. Кога раз ...
769
1
Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка с ...
815
1
Той стоеше и я гледаше с един празен поглед. Тя стоеше, гледаше го и в очите ú не се четеше нищо. Те знаеха как ще завърши тази вечер и следващата, а може би нямаше да има следваща. Щяха да правят за пореден път безличен секс, но никога любов, щяха да задоволят всичките си плътски нужди, но никога и ...
2542
11
Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне ...
778
2
Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...
1020
4
Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...
807
4
Жив ли съм или съм мъртав?
Не знам. Та тази болка толкоз силна е.
Сякаш летя, но къде са небесата
и птиците? Защо не виждам никой?
Нима съм ослепял? ...
Не знам. Та тази болка толкоз силна е.
Сякаш летя, но къде са небесата
и птиците? Защо не виждам никой?
Нима съм ослепял? ...
572
2
- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
826
9
Да бе замлъкнало, сърце,
да бе сподавило вика!
Да бе избрало нямото страдание,
да бе сподавило тоз порив на кръвта.
Да бе изстинало ти, тяло грозно, ...
да бе сподавило вика!
Да бе избрало нямото страдание,
да бе сподавило тоз порив на кръвта.
Да бе изстинало ти, тяло грозно, ...
815
3
Спомни си, само за миг си спомни онези мигове на сладка забрава, в които се потапяхме. Спомни си, само за миг си спомни как те докосвах. Спомни си, само за миг си спомни погледите, които ти подарявах. Нима не искаш това да продължи вечно? Нима не искаш това никога да не свърши? Нима не искаш голото ...
1233
4
1682
1
Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса. Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви ...
743
Искам те, жадувам те,
изгарям и умирам.
И пак се раждам
чиста и невинна
в ръцете ти прекрасни. ...
изгарям и умирам.
И пак се раждам
чиста и невинна
в ръцете ти прекрасни. ...
854
3
2097
6
2674
3
Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не про ...
843
2
Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден. Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб. Да, ти знаеш как ще свърши този ...
797
1
Прегръщай ме, целувай ме, кажи, че съм любима. Излъжи ме. Усмихвай се насила, гледай ме с любов, дори измамна да е тя. Давай, излъжи ме, омръзна ми от истината тежка, омръзна ми от реалността. Искам да живея от сън в сън, сред илюзии безкрайни. Спести ми думите омразни, наричай ме само с най-нежни и ...
1146
3
Глъч, веселба и стотици замени лица. Само аз като мрачна сянка бродя среди тия опиянени люде. С тежък грим съм прикрила следите от плач, черните кръгове под очите и бледостта на обезкървеното си лице. И виното във чашата гори, изгаря ме като горски пожар. Ръката ми трепери от безсилие, краката ме пр ...
781
Вик, безумен вик във мен напира. Един крясък, със болка пропит , остава сподавен. И с усмивка широка и светла заставам пред света. С тежък грим прикривам черните сенки, загнездили се под празните ми очи, прибирам полупразната чаша, в чието съдържание се опитах да удавя мъката, и привидно щастлива кр ...
697
Този свят е затвор и ти, чуваш ли ти, ме затвори в него. Защо ме осъди да бъда само твоя? Защо ме беляза с печата на вечната самота? Не мога да бъда с никой друг освен с теб. Твоите очи ме преследват, твоите ръце ме оковават във вериги, твоите целувки ме обсебват. Та ти ме притежаваш. Ти си моята на ...
980
1
Умираме. Ние всички бавно вървим към смъртта. Но защо се страхуваме да го признаем? И се блъскаме като обезумели животни в решетките на собствената си съдба в жалък опит да избягаме? Всеки миг от съществуванието си прекарваме в търсене на безсмъртието, в дирене на Шангри-Ла. Живеем, без да осъзнавам ...
800
3
Безумство е, не чуваш ли, спри.
Не ме докосвай, не усещаш ли, боли.
Не, аз няма да остана, няма.
Не, аз няма да побегна, няма.
Не тръгвай, не чуваш ли, остани. ...
Не ме докосвай, не усещаш ли, боли.
Не, аз няма да остана, няма.
Не, аз няма да побегна, няма.
Не тръгвай, не чуваш ли, остани. ...
621
1
Пътят ти начертан е, защо не го следваш? Защо все назад гледаш? Защо дириш онези красиви химери от миналото? Не можеш да се върнеш там, сред розовите градини на светлото детство и безгрижната младост. Глупако, недей вехна по онези очи, дето смущават съня ти нощем. Спри да дириш нежните ръце на онзи ...
913
Ти не можеш да обичаш, блуднице, дъще на нощта. Ти не можеш да обичаш, защото си белязана от самотата. Обречена си да скиташ и ограбваш чуждите сърца. Твоята съдба е като демон да се промъкваш в храма на любовта и да го опустошаваш непрестанно. Ах, глупачке, спри да мечтаеш за рамо, на което да опре ...
809
2
Това е последната ми нощ тук. Наситих се на болката ,която ме връхлита като харпия всеки миг. Тези стени са пропити с толкова много спомени, с толкова изплакани сълзи. Бих прекрачила всякакви граници на мазохизма, ако останех, за да виждам теб навсякъде. Сега си спомням как се запознахме, спомням си ...
2112
3
Мрачни са дълбините на моята душа. В мрак е осеяно цялото ми съществуване. Аз съм сянка,която броди без да намери покой за себе си. Може би ти си единствения, който е способен да ме види. Но с какво си по- различен от другите хора та ме забелязваш, та виждаш и невидимото? Дали това не значи нещо? А ...
803
2
Зная, нощем чуваш моя глас във вятъра. Зная, мен сънуваш всяка нощ. Обсебила съм всичко в теб. Да, така е, знам. Та аз те притежавам. Откраднах твоя разум и те оставих да се луташ, да ме търсиш сред сенките на нощта. Всяка нощ прегръщаш спомена за мен, всеки миг търсиш мен в чуждите очи. О, колко си ...
861
2
Празна, студена стая и безброй заключени врати,
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна ...
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна ...
684
1
Поредна нощ, самотна нощ пред компютъра,
само аз и един отворен прозорец в чата.
Тишината, зловещата тишина ми нашепва
за онази непозната от другата страна.
Думи, рой думи, пред очите ми се редят ...
само аз и един отворен прозорец в чата.
Тишината, зловещата тишина ми нашепва
за онази непозната от другата страна.
Думи, рой думи, пред очите ми се редят ...
691
С крила бели от восък и пера
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.
Но аз, глупакът, забравил свойта слабост, ...
понечих към слънцето ярко да полетя.
Уверен се понесох в небесната шир,
разперил горко крила се издигах безспир.
Но аз, глупакът, забравил свойта слабост, ...
793
1
Силен порив, кратък полет и падение,
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.
Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте, ...
безумен вик, безкраен миг и някакво униние.
Жена стои и плаче, раздира бледото лице,
дете лежи и кръв пролята покрива нейните ръце.
Сълзи проблясват, надежда гасне и мъката расте, ...
820
7
Тъй искам аз да съм машина
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея, ...
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея, ...
1346
4
> Да, помня деня, в който ти за пръв път ме взе. Спомням си дълбоките, детски очи, пълни със сълзи. Колко щастлива бе ти. По цял ден ме съзерцаваше и внимателно сресваше рижите ми, къдрави коси. Ах, колко желана се чувствах тогава. Да, аз бях любимата ти кукла. Водеше ме навсякъде със себе си и ми п ...
889
3
Пак не мога да заспя. Прекарвам поредната безсънна нощ в мисли за теб. Бленувам те, жадувам те, търся те. Така искам за миг, за един кратък миг да ме обичаш. Но това е невъзможно. Сърцето ти е обречено на друга. И въпреки че тя те отхвърли не един път, въпреки че се подигра с теб, ти отново и отново ...
863
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
