Сънища (небесни тела)
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра. Не усещам скорост. Само пространство. Пространството изпълва всичко около мен, изпълва и мен, усещам го зад слепоочията си. Лекота.
Ведрина.
Какво следва сега?
Облаците потъват зад хоризонта. Небето се пропуква и езерото изтича. Черно. Дъното е черно. Мънички камъчета проблясват. Тук таме нещо шава, останало без въздух.
“Небесни тела” - така ги наричаме ние. Но и аз съм сред тях. Нима и моето тяло е небесно сега.
Мисля за лебеди. Банално е, но винаги съм свързвал изяществото с техните извити бели шии.
Бели ключалки за черния ключ на въображението ми.
Пиша за лебеди. Размивам се.
Какво остава сега?
Може би денят да хвърли камък във витрината на моя сън. Да се порежа докато събирам малките парченца красиви отломки на сутринта.
Пиша за сънища. Разсмивам се.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра. Не усещам скорост. Само пространство. Пространството изпълва всичко около мен, изпълва и мен, усещам го зад слепоочията си. Лекота.
Ведрина.
Какво следва сега?
Облаците потъват зад хоризонта. Небето се пропуква и езерото изтича. Черно. Дъното е черно. Мънички камъчета проблясват. Тук таме нещо шава, останало без въздух.
“Небесни тела” - така ги наричаме ние. Но и аз съм сред тях. Нима и моето тяло е небесно сега.
Мисля за лебеди. Банално е, но винаги съм свързвал изяществото с техните извити бели шии.
Бели ключалки за черния ключ на въображението ми.
Пиша за лебеди. Размивам се.
Какво остава сега?
Може би денят да хвърли камък във витрината на моя сън. Да се порежа докато събирам малките парченца красиви отломки на сутринта.
Пиша за сънища. Разсмивам се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
Браво! А хората не летят само в сънищата 