29.09.2008 г., 6:29 ч.
Сънища (небесни тела)
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра. Не усещам скорост. Само пространство. Пространството изпълва всичко около мен, изпълва и мен, усещам го зад слепоочията си. Лекота.
Ведрина.
Какво следва сега?
Облаците потъват зад хоризонта. Небето се пропуква и езерото изтича. Черно. Дъното е черно. Мънички камъчета проблясват. Тук таме нещо шава, останало без въздух.
“Небесни тела” - така ги наричаме ние. Но и аз съм сред тях. Нима и моето тяло е небесно сега.
Мисля за лебеди. Банално е, но винаги съм свързвал изяществото с техните извити бели шии.
Бели ключалки за черния ключ на въображението ми.
Пиша за лебеди. Размивам се.
Какво остава сега?
Може би денят да хвърли камък във витрината на моя сън. Да се порежа докато събирам малките парченца красиви отломки на сутринта.
Пиша за сънища. Разсмивам се.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра. Не усещам скорост. Само пространство. Пространството изпълва всичко около мен, изпълва и мен, усещам го зад слепоочията си. Лекота.
Ведрина.
Какво следва сега?
Облаците потъват зад хоризонта. Небето се пропуква и езерото изтича. Черно. Дъното е черно. Мънички камъчета проблясват. Тук таме нещо шава, останало без въздух.
“Небесни тела” - така ги наричаме ние. Но и аз съм сред тях. Нима и моето тяло е небесно сега.
Мисля за лебеди. Банално е, но винаги съм свързвал изяществото с техните извити бели шии.
Бели ключалки за черния ключ на въображението ми.
Пиша за лебеди. Размивам се.
Какво остава сега?
Може би денят да хвърли камък във витрината на моя сън. Да се порежа докато събирам малките парченца красиви отломки на сутринта.
Пиша за сънища. Разсмивам се.
© Серафим Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса, красиво и някак ефирно... и успокояващо. Само така
-
Брилянтно написана импресия, много, ама много ми хареса, особено белите ключалки за черния ключ на въображението!
-
Много красота.... Сън... Мечта.... Сияние... Удоволствие за сетивата.... Харесва ми
Браво! А хората не летят само в сънищата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много ми хареса!