Sep 29, 2008, 6:29 AM

Сънища (небесни тела) 

  Prose » Others
1074 0 4
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра. Не усещам скорост. Само пространство. Пространството изпълва всичко около мен, изпълва и мен, усещам го зад слепоочията си. Лекота.
Ведрина.
Какво следва сега?
Облаците потъват зад хоризонта. Небето се пропуква и езерото изтича. Черно. Дъното е черно. Мънички камъчета проблясват. Тук таме нещо шава, останало без въздух.
“Небесни тела” - така ги наричаме ние. Но и аз съм сред тях. Нима и моето тяло е небесно сега.
Мисля за лебеди. Банално е, но винаги съм свързвал изяществото с техните извити бели шии.
Бели ключалки за черния ключ на въображението ми.
Пиша за лебеди. Размивам се. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Random works
: ??:??