Тайната на гигантския скелет-5

- Като споменахте... това по средата е знакът "АНГХ"- символът на Бог, на началото...- каза Алекс.

- Умничка си ми ти... - Стоян я прегърна.

- Е, да видим как ще я отворим! - решиха да бутат, но усилията им бяха напразни. Гранитната врата не помръдваше.

- Не, не, не можеш да отвориш такава врата с бутане! Трябва да има нещо друго като скрит ключ, някаква ръчка например...

- Мисля, че Алекс е права - намеси се и чичо Петко. - Египетските жреци, строили храмовете, са поставяли, както и капани за нежелани гости, така и логически ребуси или скрити ръчки за отваряне.

- Това храм ли е?

- Така предполагам. Това е богинята Бастет. Спомням си, че се говореше в научните среди, че може би имало гробница в България, но всичко бе опровергано.

- Е как гробница на богиня?- полюбопитства Роси. - Нали е богиня, не е смъртна?!

- Бастет е била наполовина богиня, наполовина човек. За това се говореше за гробница. Така,  че се оглеждайте за скрит ключ или нещо такова - те заопипваха стените около вратата, но без резултат. Докато погледът на Роси попадна на някакви символи до скалната панта.

- Мисля, че открих нещо! - извика тя силно възбудена. - Имам чувството, че се намирам във филм с Индиана Джоунс. Ха... ха.

- Да видим... - доближи се чичо Петко. -  Да... това са символите на водата, въздуха, земята и... този е...

- На растение ми прилича.

- По-скоро на дърво!

- И какво сега?! - попита Иван. - В краката ми има същите символи, разположени на четири плочи.

- Да ги настъпим - предложи някой. Така и направиха, но вратата не се помръдна. Но когато се дръпнаха на страни, Роси провлачи крака си  и без да иска пръсна малко пръст върху плочата изобразяваща символа на земята. След секунда тя леко хлътна на вътре.

- Чакай, чакай, какво направи?- попита капитана

- Не зная... аз просто си провлачих крака...

- Пробваха и с другите но не помогна.

- Хайде... мисли... - говореше си тихо Иларионов! - Ето... толкова силно желаеше да си археолог! Това е твоят шанс да се докажеш като любител египтолог. Мисли...  Трябва да има начин!! Механизмът се задейства... да видим символите... Ами да! - извика той силно възбуден, решил загадката.

- Какво има?

-Това е символът на земята! Тя несъзнателно е поставила пръст върху плочата! Земя върху земята, въздух върху въздуха, вода върху водата и растение върху растение! Да пробваме!- поставиха няколко капки вода от манерката и плочата хлътна! - Да! Това е!- духнаха върху плочата на вятъра но... тя не помръдна! - Хайде, трябва да съм прав!

- Прав сте, чичо Петко, но мисля, че би трябвало да има някаква подредба! А и от къде ще вземем дърво?- Алекс бе права.

- Това ще стане ли?- попита Георги. Предаде на Алекс едно листенце. - Беше се заплело в косите на Ваня и преди малко го бях хвърлил на земята.

- Да пробваме! - поставиха листото на плочата и тя хлътна. - Страхотно! Сега и последната плоча! - духнаха върху нея и тя също хлътна! Механизмът бе задействан! Секундите течаха. Стори им се че чакат с часове, но тежкият механизъм бе задействан и бавно, но сигурно работеше. На десетата секунда се чу силно изтракване, сякаш се отключи ключалката. Отстрани започнаха да се плъзгат завързани големи каменни тежести на дълги въжета и падаха една след друга на земята. Стоян дръпна Алекс тъкмо когато първата тежест падна на земята и без малко да се стовари на главата й. От двете страни на вратата се стоварваха тежестите и вратата бавно се отваряше.

- Невероятно! - те стояха безмълвни пред огромната порта и чакаха да се срещнат със съдбата си. Всеки таеше чувствата си дълбоко в себе си и не смееше да предполага какво се намира зад вратата, но се надяваше, че ще е нещо грандиозно! Притаили дъх, вратата се отвори и пред тях се разкри древен храм.