Иржи (Ирина Филипова)
199 6727
24.09.2021 г., 14:09 ч.

Такъв е животът! 

  Проза » Разкази
1729 9 52
6 мин за четене

                                 Такъв е животът!

 

Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба на века, получена сякаш дар от Бога – винаги мечтана от булката, но смятана за непостижима и сбъднатия шанс на младоженеца да изживее последните си години на...Олимп! Защото тя, Камелия, беше още неразцъфнала пъпка на роза, а той, Ричард- доста узрял плод, който чака да бъде прибран и използван, за да не се развали и замирише лошо...Тя живееше в малък град, където нямаше кой знае какви шансове за подобен късмет, а той – в голямата Америка! Постигнал всичко, но безкрайно самотен в безбрежния океан от хора, различни по цвят, убеждение, стандарт и със жажда в сърцето си да чуе нашенска реч, защото истинското му име беше Рангел. Доста отдавна емигрирал там с много надежди, голяма част от които беше постигнал, дори повече отколкото мечтал, но… не успял да намери спътница в живота!Веднъж дори отишъл на църква, е, руска, но по-нашенска от другите. Да се помоли наум за съкровеното си желание, отхвърляно цял живот, за да даде път на бизнеса си! Да се задоми за най- подходящата, но да се подскаже и къде да я намери...Излязъл от църквата окрилен от надежда...

Бяха минали доста години от тогава... Вече забравил за молбата си, когато неочаквано го покани приятел, бивш съученик да му гостува. Не бяха се виждали с него от заминаването на Рангел за Америка, само кореспондираха рядко, та знаеше, че е женен и има дъщеря!В България беше настанало време на свободно влизане и излизане от нея. Вълнуваше го тая среща с родната страна, а и някои събития и спомени започнаха да се връщат в ума му… Съученичката, първата му любов, с която се клеха във вечна любов и , която не се реши да избяга с него в непознатата далечна страна, страданието му, когато “виждаше” прилика с нея в някое американско момиче, желанието му в някои моменти да се върне...Как ли изглежда сега всичко оставено в Родината? После работата го увлече, провървя му и не усети как се изнизаха много години...

Когато слезе от самолета, Рангел направи дълбок поклон, докосна земята с две ръце и после сърцето си, което се канеше да изхвръкне там високо, от където току що беше слязъл!.. Даде воля и на сълзите, които само това бяха чакали! Магията на този момент само той си разбираше.

Послещна го приятеля със семейството си също с ритуал - след топлите прегръдки, съпругата на съученика му поднесе хляб и сол, което удвои усещането, че е желан гост! Той изпита неподозирано вълнение от това, но... то не спря и в следващите дни, когато в гостуването се включиха богатите софри, контакти със забравени приятели, показване на нови забележителности в техния град... Вече усети, че посрещането с толкова внимание не е съвсем безцелно…В “сметката” влизаше и дъщерята- хубавата Камелия и все по-ясно ставаше намерението им да я направят американка!! Той дори не се съпротиви. Та нали това си мечтаеше от толкова години! А и тя щеше да изглежда съвсем красиво до него, въпреки очевидната разлика във възрастта! Но тоя факт не смущаваше никого. Та това е такъв шанс! Само майката не гледаше с охота на намеренията им, дори като че се мъчеше да убеди всички, че й е рано за брак, че нека види Америка най- напред с негова помощ, пък ако е рекъл Бог…, на което мъжа й вече се ядоса! Едно момиче се жени, когато го поискат… Такъв “принц от приказките” нямаше в техния град!

Навярно се е и похвалил тук- там с “лудия късмет” на дъщеря си, та за да не стане грешка, набързо ораганизираха сватба, която по лукс беше достойна за принцеса! Трябваше много да се говори за нея дълго напред!...Само поведението на майката, която беше помръкнала, караше някои да шушукат: “Какво иска още, това не се случва на всички и всеки ден!? Поне може да се усмихва, за да им завиждат, а тя сякаш всеки миг ще ревне..! Е, наистина повече би му приличало да и е родител, ама пък такава опора ще има в него, най- вече финансова! И не тук, където остават само сбутаните! Ще види свят!” Бащата , доста пийнал и пееше и играеше на дансинга, гушнал бутилка в ръка. Булката грееше в изумителната си рокля, купена като от Кореком. Едва ли си даваше сметка какъв живот я очакваше с тоя доста по- възрастен мъж, но нали ще е в Америка, нали ще ѝ завиждат…

 

Когато настроението на всички беше в апогея, музиката се мяташе от пода до тавана и обратно, та никой не чуваше какво говори другия, изведнъж настана суматоха! Около масата на родителите се скубчиха хора, всеки викаше, от което най- силно се чуваше “ Някой да викне линейка!”. Имаше припаднал човек и...това беше майката, която накрая не издържа и се предаде...Сирената на бързо дошлата линейка смени сватбената музика, после настана тишина, още по- зловеща от нейната...Припадналата майка имаше вид на мъртвец без реакции, само леко мърдаше устните си, но нямаше ухо, което да чуе ясно иска ли да каже нещо или това са просто конвулсии... Една инжекция сякаш я успокои, но устата пак нещо “мърмореше”! Какво ли я измъчваше толкова? Дали присъстващите съжаляваха нея за състоянието й, или за разваленото им удоволстнвие от тоя “инцидент”, та само гледаха. А тя, вече дошла на себе си, започна да вика: ”Защо не можах да я спра, не искам, не трябва, неприлична е тая сватба!” Пак нищо не се разбираше и от казаното, докато тя не събра още сили и извика: “Та тя му е дъщеря, истинска, не биваше!” Гръм да беше ударил, нямаше да има толкова поразени хора! Сеирджии се мъчеха да разберат повече… Явно, това беше тайната, дълго пазена от майката, за която дори мъжът й не знаеше! Но вече всички разбраха, че е била оная първа любов на Рангел-Ричард, която не е заминала с него, а Камелия е била вече на път... Така другия съученик е бил ощастливен и без негово участие станал баща! Ала изглежда изведнъж усети, че е направила грешен ход, спря да говори и вече съжаляваше, че така се“разголи”! Не беше от полза за дъщерята, смачка славата, с която я окичиха на абсолютна късметлийка, погуби себе си…

 

В един момент, когато инцидентът сякаш беше заглъхнал, линейката, повикана за нея, отново пусна сирената и още по- силно пищеше за път по спешност! Отнасяше другия пострадал, вече с тежък инфаркт- самия Ричард! Сърцето му не издържа на всичките емоции откакто стъпи на родната земя, бащинството беше гръм, който се стовари така неочаквано! А Камелия, вече законната госпожа Ричардсън и вероятно наследничка на огромното му състояние все още сияеше, сякаш знаеше, че това е било намерението на родителите й! Останалите хора пък се питаха: “Трябваше ли ли за това закъсняло щастие Рангел да стигне до тежкия, фатален край ? Чу се някой да продума: “C'est la vie!” !/ Такъв е животът.

 

24.09.2021

 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Неочаквана среща »

1 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Юри, като за дебют съм щастлива....
  • Честито първо място, Иржи! 👍 😊
  • Усещам, че ми е приятна прозата, Руми, защото съм многословна! Благодаря, че хареса разказа ми!
    Такова признание от автор като теб, Роси е изключително приятно! И си много права за стимула! Усетих го веднага и вече имам готово разказче с ония 570 думи, в които едва се побрах за новото предизвикателство "Никога не казвай никога", но не зная дали е редно толкова скоро пак да участвам?! Гъдел е славата, но не заради нея, а от тая вътрешна потребност да докажеш "моженето си" и то на възраст, в която дори най- близките ти да търсят "признаците" й...
    Благодаря ти.
  • Поздравявам те, Иржи! Надявам се тази награда да е стимул за повече разкази, с които да ни радваш! Пишеш чудесно! 🌹
  • Сърдечно те поздравявам за първото място, скъпа Иржи и много, много се радвам! Не спирай да ни поднасяш своята проза, пишеш прекрасно!
  • Благодаря Нина и Светле, щастлива съм, може би защото ми е за пръв път...
    Честито и на теб, Таня, разликата между нас е съмсем малка, тъй че можем да се смитаме на една стълбичка, а аз докрай мислех за теб като първата....
  • Поздрави!
  • Много се радвам на успеха ти, Иржи🍀, и продължавай все така, разказвай , не спирай.☺
  • Поздравления!
  • Радвам се и на твоето присъствие, Пепи, особено на думата с детелината!
    Сякаш пророкува, Миночка и ти благодаря, че много често от теб тръгва опашката от коментарите за мен..
    Благодаря за високата оценка г-н Порчев, утре ще ви изпратя новата тема.
  • Честито първо място, Иржи! Радвам се за теб, пиши, за да ни радваш, разказа ти е получил, заслужено наградата. Браво!
  • Честито на победителя. Очаквам да се свърже с мен, за да зададе новата тема
  • Иржи - радвам се за това което прочетох, да си ни жива и здрава и да пишеш!!! Липсваше🍀❤️Честито!
  • Благодаря Мария, Краси и Наде! Не мога да кажа, че не се радвам,особено като при мен всички хубави неща идват с много закъснение! А пък за момента това беше и балсам за тревогите, които изживях, че след като имахме в семейството един с ковид, а после се тръшнаха и другите трима...Аз живея отделно от тях, но го изживях със самоизолация и съмнение дали ми казват истината докрай...Затова и не влизах много редовно в сайта...Сега ми поникнаха криле,сякаш!
  • Радвам се за теб, Иржи!
  • Честито, Иржи
  • Миличка Иржи!🤗😍😘Радвам се на извоюваното от теб първо място от цялото си сърце! Ти си нашата гордост, талисмана на обичания ни сайт! Честита победа!🏅Продължавай да пишеш и да ни радваш с участието си и в други предизвикателства! Можеш да бъдеш победител, ето, виждаш ли, доказа го дори на себе си! Изпращам ти гореща прегръдка!🤗💕😘
  • Съгласна съм - неочакваното е бащинството. А мен ме боли за чуждопоклнниеството, което ти добре си го показала.
  • Благодаря, Лидия! Наистина имаше време, когато беше "престижно" да имаш колет от Америка или гост от там....Тук неочакваното според темата е това бащинство... а до оповестяването му- редица белези, които говорят за всичко от това време...
  • Вместо "Колет от Америка", "Гост от Америка" - попадение. Добър разказ ни поднасяш. Може пък и наистина да не сме се променили много - жалко. Успех!
  • Благодаря, Танче, радвам се на посещението и пожеланието ти.
  • Успех, Иржи! Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Отдавна си мечтая за посетиш страницата ми, Доче! Благодаря...
  • Уви утрото не винаги си личи от сутринта... Историята започва обещаващо слънчево и завършва с гръм. Поздравления сладкодумке! И успех!
  • Успех и от мен с пожелание за прекрасен ден!
  • Пожелавам ти същото, Виктория,непременно ще мина, това правя обикновено вечер...Сега случайно отворих по изключение .Успех във всичко всеки ден-
    към теб е пожеланието от мен!
  • Благодаря ти, за хубавите думи! Пожелавам ти да продължаваш да твориш и да се развиваш! Аз пиша поезия!Когато имаш време може да я погледнеш. Пожелавам ти хубав ден и отново успех! Произведението ти наистина е много силно!!!
  • Благодаря, Миночка , моите пожелания са по- скромни- да ме четете! Но, да си призная, всяко подобно мнение приемам с огромна радости !
    Добре дошла на страницата ми, Виктория! До сега пишех само поезия, отскоро вече и проза и тя взе да ми доставя вече по- голямо удоволствие....Благодаря за мнението ти, всяка подкрепа ми създава тонус, от който все още се нуждая, защото за пръв път участвам в предизвикателство! Наскоро написах една почти автобиографична сага в шест разказа и успехът й ме окуражи...
  • Гласувах! Успех, Иржи! Много ми хареса! Ти си написала нещо прекрасно, което смятам, че трябва да спечели!
  • Иржи, хареса ми и ти пожелавам успех, като давам глас.
    Написала си го чудесно и мисля, че ще се изстреляш нависоко! Още веднъж , успех!
  • Благодаря за оценката, Краси, но не съм още за "А" група, просто опит за мен си,...
  • Е, сега разбрах какво дават по сериалите Но то и в живота кой знае какви шантави неща може да се случат. Усещам изглаждане на стила и съвсем по-различно писане. Иржи, желая ти да се изстреляш на първото място. Тука си го заслужила отвсякъде!
  • О, о, Силве, чак пък класик, аз и на приз не се надявам, защото като изчетох всички участници...много са добри и утвърдени имена... Но аз само си доказвам на себе си, състезавам се с минорното си самочувствие! Но ми е драго все пак от мнението ти...
    Така е, Дени, който пише стихове, не обича да чете проза! Това съм го изпитала, освен ако някой не те грабне в първите редове и после на един дъх го изчиташ! Разказът ми не е чиста фантасмагория, има си и прототип, радвам се, че ти харесва!
  • Ех, че разведряващо, Иржи. Канех се от вчера да прочета, но все е шумно покрай мен и не успявах да се концентрирам. Гласувам за Рангел и жена му с удоволствие. Прегръдки.
  • Да, такъв е, мила Иржи. По-дързък и от най-безумния роман. С истинско удоволствие се спрях на всеки ред и смело мога да кажа, че като започнах имах чувството, че чета класик. Да кажа, че си страхотна, сигурно е банално, но такава си, такава е и прозата ти и мисля, че трябва да действаш по-смело и по-честичко(ако може 🙂). Прегръщам те.
  • Латииии, ти ми отвори очите за прозата, благодарна съм ти! Не обичам да се състезавам, но винаги се радвам и на моите и на чуждите успехи....
  • Успех и от мен, Иржи (Ирина Филипова)!
  • Колко ти се радвам, Скити, напоследък не влизам често в сайта и се страхувах, че сте ме забравили....Добре, че се "престраших", но не за да очаквам някакъв приз...Стига ми, че ме четете...
    Инъче нямаше да е интересно, Юри, историята е малко истинска, повече фантазия, но щеше да е безлична, ако завърши с "яли, пили и се веселили"...
    И аз обичам такива разкази, Роси, и винаги гадая когато чета подобни- какви събития ще се случат, давам прогнози, но тук доста тъжно го докарах...Но съм доволна, че се е харесал...
    Благодаря за присъствието и пожеланието ти, Лина, въпреки възрастта и "трудовия стаж" в сайта, аз съм по- скоро незабележима, но съм щастлива между вас!
    Ако не беше ти, Светле, сигурно нямаше да види бял свят този разказ..Благодаря ти безкрайно и за помощта при публикуването, а за успех...в хороскопа ми пише " не участвай в дела, спорове, състезания...няма да печелиш". Тъй че, не чакам, а ви се радвам, когато ме забелязвате!!
  • Това е най-невероятната история, която съм чела. Какви страсти, какви бури, а понеже роклята е от Кореком, ми се струва, че има и прототипи, най -вероятно има и огромна доза истина. Радвам се, че си хареса предизвикателство, Иржи, желая ти изключително успешно сефте! 🍀
  • Успех, Иржи!
  • Наистина изненадващ край! Обичам такива разкази, тъкмо си мислиш, че автора всичко е казал и бам - изненада! Поздравявам те, Иржи! Желая ти успех!
  • Наистина неочакван развой, Иржи! Успех!
  • Иржи, много интересно и добре разказано! Целият разказ ме увлече и краят беше неочакван! Поздравявам те и ти желая успех!
  • Радвам се, че ти хареса разказът ми, Петър, това ме поощрява...
    Благодаря, Милена, и твоето присъствие беше неочаквано, много му се радвам!
    Наистина, Мария, беше смело да е гмурна заедно с опитните като теб в "дълбоката вода" ! Да си призная по- лесно ми е да се изразявам в прозата и, докато в поезията поизчерпих темите, тук имам още много да разказвам и до сега всичко е автентично- видяно, преживяно, дочуто, почти без измислица...
    А стилът си е чисто мой, Елке, старая се да не отегчавам и да се изразявам ясно.За това "вина" има колежка от сайта, която ме "поощри" в това поприще, като ми каза веднъж " твоите коментари са по- хубави от поезията ти!" Това ме ориентира към разказването....
  • Много ми хареса! Така увлекателно разказваш, Ирина! Успех от мен!
  • Очарована съм.от моженето ти, мила Иржи! ❤️ Чудесен разказ си ни поднесла, радвам се, че и на тези години развиваш таланта си на прозаик! И си го слагам в "любими"!
  • Силен разказ, с неочакван край.
  • Браво,прочетох го на един дъх, .. нещата от живота , както се казва...
  • Престраших се, приятели, Наде, Пепи и Руми! Така стана и с прозата, когато реших да опитам и съм щастлива, че мога, когато реша... Доказвам на себе си преди всичко, но когато прочета и топлите ви думи...Благодаря от сърце!
  • Аплодисменти, скъпа Иржи! За пореден път доказваш своето умение, не просто да разказваш, а да завладяващ читателя! Прочетох и гласувах с удоволствие! Успех!
  • Леле. Наистина такъв е животът понякога.
  • Страхотен разказ си написала, Иржи! Десет гласа бих ти дала, ако можех.
Предложения
: ??:??